Полумрак
От Gothica
· 603 прегледа
Огнени сълзи текът по моите ръце
катранени сълзи, родени от скръбни спомени,
че не мога да докосна твоето лице.
Стиснал стъблото на изсъхнала роза
отпивам от сладката болка,
от дъждовния аромат на далечните ти устни...
Спомен и въздишка оковани в есенно злато
удавени в залязващ пурпур,
поглед изпълнен с ден, по-черен от нощта
разкъсан от лъч по-мъртав от Смъртта.
Протягам ръцете си към теб,
домогвам се до миража от твоите следи
разпилени от вихрения танц на времето.
Намирам отронено перо.......
....... и на чист спомен, дихание, от възкръснала душа
с бистрата роса, сълзи, от раждащата се зора
написах...........
............има Надежда.
Препоръчани коментари