Премини към съдържанието
  • публикации
    14
  • коментари
    7
  • прегледи
    2300

Заспах за миг равен на вечността

Gothica

115 прегледа

Да, гледаш през прозореца, но навън вали. По стъклото времето рони сълзи, а ти ги целуваш с дъха си. Не виждаш нищо, но чуваш, капка по капка и танца на листата. Шеметен танц над гробната земя, където Есента е погреб*ла слънчевата светлина. Гледаш, но не виждаш, сякаш не времето, а ти плачеш, защото всичко е в мъгла. Палиш цигара, отпиваш от топлото кафе и се отказваш, изморяваш се да търсиш навън. До преди миг мъглата беше там, беше в безопастност, но тя дойде при теб. Издишваш и тя е в борба с живия ти дъх. Побеждава го. Обгръща погледа ти, заспиваш. Търсиш пробуда, отпиваш от горчивата чернота на живота и ... Заспа.

Спрял да гледа живота, Есен дойде и в неговата душа. Танцува Тя с безброй падащи листа, но в миг умира под дъжд разбити стъкла.

Събуждам се, цигарата догаря, кафето вече не дими, а времето сякаш беше спряло между един Край и едно Начало.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.