ВЪПРОС
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 337 прегледа
Спира ли на времето дъха
като нямаш хляб, любов и радост
и си на нивото на мъха,
никнал върху делничната гадост?
Критика не трябва, трябва дух.
Да издигнеш бавничко снагата.
Всеки някога е бил без слух,
без очи, захлупен в тъмнината.
Не затъвай, дай си сам кураж,
ако има честен жест, вземи го.
Бог да бъде твоя мощен страж,
не си ли го помолил, помоли го.
И усетиш ли и малко сила,
знак е. И не бой се - полети!
И сърцето, дето се е свило,
отпусни го. С вяра отпусни.
10 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари