Когато във живота поузрях
и той ме срещна с най- различни хора,
може напълно да не проумях
защо са някои с души на ствола?
Така се ражда. Пън. Или дърво.
Разбрах, дървото има си характер.
Расте бездумно, даже без писмо,
един такъв само работен фактор.
Но друго е, ако си нежен лист,
разперил своя красота на клона,
докоснал сякаш порива лъчист,
промушил се през цялата корона.
Та и със хората така- кои дърво,
а други листи, клони, птича песен.
Затворени души като едно
неясно същество със мъх отвесен!
11 август 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари