Още малко да разкажа, приятели, за злощастния живот на Димчо Дебелянов, който не се е върнал в родния си град.
Той е шесто дете в семейството. На 9 години бащата умира и семейството се мести в Пловдив, при най- големия брат Иван, а оттам в столицата - на ул. " Оборище".
Но той си е ходил до Копривщица, харесал си е даже мома оттам, но никой не се е отнесъл с необходимото уважение към таланта му. Имали са го бродяга.
И той не е затаил приживе добри спомени от родния си град.
По София е имал доста патила и неудачи на битово ниво, мизерия и недоимък, обаче така е обикновено с великите.
Сега , като им споменеш тези неща , на копривщенци им става криво, но това е истината.
Съвсем наскоро бях до този определено търговски град. Не само по Димчово време, но и днес ми направиха лошо впечатление.Много по- евтино е например в една красива Трявна. В Копривщица е двойно и повече по- скъпо. Живописни къщи и крайно комерсиални цели. Няма лошо, но са без мяра.
Обичат да канят, ама на разноски на госта - конкурси, фестивали и прочие.
От 2004 година провеждат Димчовите празници с награди, като тази на Иван Динков и Ивайло Диманов намирам за напълно заслужени.
Има една дума , често споменавана приживе от Оноре дьо Балзак: "По-о-о-о-осредственост!", за всичко останало, извън таланта.

Препоръчани коментари