В СВЕТА НА БОГОПОМАЗАНИТЕ ПИСАТЕЛИ

 Чета аз Катето Зографова и нейните ласкателни страници за Багряна, опитващи се да тушират истината за Комунопомазаната бивша дворцова примадона Елисавета Багряна и, констатирам, че дори аз не знаех за щастливите й вси митарства по света и по царско време, и по времето на соца.
Член на СБП - комунари и на ПЕН - клуба - комунари, в рамките на 1963 -1975 година например, вече позастрарялата метреса на всички времена и народи не е правела нищо друго, освен гостувания, почивки по писателски станции из цялата страна, обиколки по всички континенти, четения, контакти, писма, картички и пр.
И никъде не се упоменава обаче, че търсещите я творци са припаднали по комунистическите й стихове, а по тези, в които тя е намерила себе си и се е изразила.
Почива си, пише стихове, почива си, пише стихове. Пък хвали Вапцаров, пък посмъртно й бутнали паметника на Лизето и го обругали.
Така е, и Вапцаров е писал стихове таман като нея. 
Или духовните българи днес.
Не казвам членовете на СБП, защото те още лелеят за сарото време, бранят имоти, просят спонсори, обикалят като ошашавени Министерството на културата, воглаве с Боян Ангелов и Анжела Димчева.
Аз завърших елитна гимназия в столицата, не в Сливен, като Багряна или Белчева, през 1976 година с пълно отличие и литературна награда " Владимир Башев", тогава такава даваха. 
И не можехме да припарим до някое издание след " Родна реч" без мастит литературен критик, който да ни препоръча през кревата или бланка с формална препоръка - ставаш или не ставаш, демек червен ли си или не си настроен Бе-ка-пейски.
В това време чак сега, на късна възраст научавам за щастливите митарства на даровити и бездарни къде ли не по света и у нас за сметка на държавата, като безхаберницата Багряна.
Ама преводи имало, ама книги пускала - затова е плащано след 1944 година по партийна линия, равно на по държавна линия, а не се е издържала от собствени тиражи.
Ха насам, ха натам. Някъде я канят и й плащат, повечето пъти пътува със СБП организирано на държавни разноски и така си ходи и по почивни станции.
Пък после бяха в почуда защо хората ги мразеха направо, както и нея - Лизочка Белчева.

СБП си пазеше яко територията за свои хора. Така е и досега, само дето парата им куца и с право, ама съвсем с право.

Катя Зографова е пропуснала да подреди онези редовце, когато близките на Багряна я шитнаха в старчески дом в Горна Баня, до София. Там е отишва в приличен вид.
Вечната скитница обаче е паднала по стълбите и е чупила крак. Това няма да го прочетете в Катината книга, но се знае. 
Ако не го беше закъсала, защото не е искала да стои там, а нея никой не искал да гледа, щяла е да мине и стоте, както е искала и както са й пожелавали.
Добре си е поживяла нагаждачката, твърде добре!