УСЕЩАНЕ ЗА ЖИВОТА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 872 прегледа
Понеже съм едно дете на Бога,
сякаш съм границата за Добро.
Без някого не мога, но и мога,
зависи как превърта колело:
дали пътува с мен към Добротата,
дали ми пасва просто по морал,
че иначе разваля се играта,
в която непочтено си играл.
Оттам-нататък сривът му е пълен.
Не го желая, ала е така.
Един не е останал неопърлен,
когато съм отдръпнала ръка.
И, казвам си, да, много ме харесват,
но аз си търся сродната душа.
Е, искат свойто его да начесват,
аз се отдръпвам, без да ги руша.
А, вярвайте, най- трудно се понася
да кажеш - стоп! И смело, без вина
в посока друга време ме отнася
по-смислена да търся, любовта.
12 октомври 2001 год., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари