• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212345

Комплексния подход

smirena

217 прегледа

"Неизползваната еволюционна енергия е почвата,

върху която израства болестта."

Якоб Атабет

"Основната разлика между обикновения човек и воина е,

че воинът приема всичко като предизвикателство,

докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие."

Дон Хуан

Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си.

Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение.

Болестта е избор. С осъзнаването на исконното ни право на избор - здраве или болест, започва пътят към изцелението.

Много от нас приемат заболяването като кармична разплата. Те могат да сложат край на боледуването, като осъзнаят простата истина, че изплащането на дълга не трябва да се превръща в самоубийствено примирение.

Други приемат болестта си като наказание или изкупление за извършени от тях грехове. Тези хора разполагат с духовните лечения, които им предоставя тяхната религия, за да получат опрощение тук, на земята. На тези хора трябва да се припомни, че отказът да живеят е всъщност много по-голям грях от този, който искат да изкупят чрез боледуването. Това, което наистина трябва да направят, е да помолят своя Бог да им даде сили да преминат през това изпитание, за да могат да живеят угодно за Него, спасително за себе си и полезно за другите.

Трети приемат болестта като част от уроците, които трябва да научат на тази земя. Трябва да им се напомни, че преди да стигнат до болестта, уроците са им били предоставяни в далеч по-приятна форма. Такива хора трябва да направят всичко, за да оздравеят по-бързо и да започнат да учат уроците си доброволно, вместо да се съпротивляват и да плащат цената на болестта. И да не забравят, че ключът към изцелението е прошката, а силата, която лекува, се нарича любов.

Според холистичната медицина ние се разболяваме, когато не сме "цели", когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата "тъмна половина", която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да приемаме и обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си.

Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните нужди на организма.

Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки сe да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване.

Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, професионалната среда, приятелите, мирогледа, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той.

Ако не използваме тялото си, то ще загине. Ако не използваме ума си, той ще атрофира. Ако не използваме сърцето си, то ще се вкамени, а каменното сърце най-лесно може да се пръсне. Нарича се инфаркт. Ако не си осигурим достатъчно радост, ние всъщност се отказваме от Живота.

На староанглийски думата за здраве е "холи" - цял, а медицината, която разглежда човека като органична цялост, се нарича холистика. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си.

Днес холистичната наука е известна като медицината "Ум-Тяло". Най-голям дял в нея се пада на Аюрведа и Дао. Официалната медицина, макар и отчасти, реабилитира древната холистика, като създаде новата специалност "Психо-невро-имунология".

Според холистичната наука "здрав" означава "цял", но и "щастлив". Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи.

Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието единствен, неповторим, уникален.

Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности - всичко действа върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко.

Коя философия на здравето ще изберем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.

УСПЕХ ПО ПЪТЯ, НАРЕЧЕН ОТГОВОРНОСТ КЪМ СЕБЕ СИ




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход