РЕТРОСПЕКЦИЯ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 436 прегледа
Не съжалявам, че целият ми съзнателен живот досега беше кауза на действената доброта
В света на простите неща живея.
И да ви кажа - много съм добре.
В изкуството чрез Бога богатея
и търся по- щастливи светове.
За битките - до пълната победа,
във този уж цивилизован ден,
не съжалявам, Господ бдя над мене
и аз летях със устрем вдъхновен.
Да бъдеш журналист не е за всеки,
това го знаем смелите жени,
със такт и ум по стръмните пътеки,
на Светлината бяхме дъщери.
Сега назад обърна ли се поглед:
била съм съвест, сила и морал
и неведнъж благодаря на Бога,
в този живот от всичко ми е дал.
Едни твърдят и явно имат право,
че да възпиташ от дете - човек,
е мисия. И без да възразявам,
ще кажа, че в живота ни нелек
на друг му се налага да се бори
за чуждите деца без свой си дом,
кой по е ценен, можем да поспорим,
на личния или обществен трон?!
Тогова, който гледа своя покрив,
бих го нарекла самолюбец аз.
Във общите дела намирам отзив,
обичам " ние" и обичам " нас".
Свидетел бях, че който ми попречи
да бъда в каузата си водач,
Бог го съсипа, рече и отсече,
а близките му станаха палач.
Всемирът има своите закони
и малки сме, за да ги разберем.
А не един по пътя ми помогна.
Живях добре, но не като бохем.
И, ако Господ ме държи, не спирам,
зрънце Добро да правя всеки ден,
компромисно, душата ми намира
за всяка порта ключ с проблем решен!
1 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари