АВАНГАРДНИ ИДЕИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ОТ МОИТЕ МЛАДИ ГОДИНИ
От Росица Копукова в Литература
· 652 прегледа
Когато завърших педагогика през 1984 година в Благоевград, след Полувисшето си образование в София, също педагогика, Университетът там беше филиал на Софийския. Имаше много добри преподаватели и аз защитих дипломна работа при доц. Драган Немцов. Никога няма да забравя този човек. Той беше не само широко скроен , много амбициозен, новатор, оригинален като творец, известен в художествените среди.
Като разбра, че съм имала чичо кинорежисьор, беше вече починал,той ми предложи да разгърна идеята, че децата е по- добре да усвояват познания с филми, където е възможно и след това да допълват с достъпни учебници.
Стегнах се аз, разтърсих връзки и направих чудесен филм за оживяване приказките по Джани Родари в детски рисунки и артистично присъствие на децата.
То 15 души комисия, то Златен медал, то включване в учебната програма при него в Благоевградския университет.
Ако бяхме в САЩ - забелязват те, грабват те и летиш нагоре в професионалната йерархия.
Цели програми учебни бих променила.
Но не става, защото начело стояха червени другари и издаваха преписи от съветски учебници.
През 1990 година все пак ме забеляза една дама от Министерство на образованието.
И то как стана. Явявам се аз като учителка за Втори и после Това беше на ниво " асистент" в университета.Първи клас квалификация. И развивам една творческа концепция за образованието в своята сфера, не успявам за малко да премина границата 4.50 и да се явя на Първи клас.
Възмутена, попадам случайно на доц. Надежда Витанова и й обяснявам случая.
Чете жената, чете и казва:
- Много хубава работа , Росица, затова сега ще се явиш втори път и ще я прекроиш, като четеш и попрепишеш проф.Елка Петрова, нашата червена другарка. И ще минеш в Първи клас квалификация, бъди сигурна.
Гледам я аз умно, тя се подсмихва.
Пък започнах отначало и взех шестицата. Първи клас пак с Елчето начело, пак взех шестицата.
Но не мирясах и разкритикувах съветските буламачи във в. " Орбита", то пък взе, че ги пусна една смела редакторка Москова и потресе цялата гилдия, но не можаха да отрекат, че съм права в анализите си.
Доц. Надежда Витанова взела, че разказала за мен в Министерство на образованието и ме търсят за конкурс за нов творчески проект " Детски свят".
Директорката, позавидяла явно, крие, но от министерството ме намериха и в моето любимо Симеоново, и в София за справки, за една седмица написах проекта и го отличиха подобаващо - включително и парично.
Там се намерихме с една група млади фолклористи- те застъпват тезата - фолклора да се изучава и изтанцува и в училище, като бит и традиции.
Аз застъпвам тезата как да се прекроят детските градини по Западен образец, ама с нашите особености.
Нито на мен, нито на тях подадоха ръка проектите за прераснат в програми. Парите се раздадоха на партийни другари за занимания по съветски образец, които вече отдавна отпаднаха.
През 1994 година ме поканиха в Пловдив и аз представих педагогическата си книга " Вашето дете расте при мен". Златен медал, анотация от нея в Женева - веднага включена в института за интелектуална собственост.
Написана за една седмица точно къде....познайте. В моето любимо Симеоново лятото на 1994г.
И пак я оцени доц. Надежда Витанова и я включи в учебната програма на Института за специализация на учители в Княжево, където работеше. Много книги и раздадох, и продадох там, както и на други университетски места.
Отделно два научни труда с мои оригинални педагогически идеи, оценени и платени от Профсъюза.
Стигаш само донякъде. Но не се приема като национална програма и накрая - хайде чао на педагогиката и си завърших филология, за да си пиша книгите и да си ги популяризирам по света.
Та когато ми говорят за недъзите на съвременното образование, има ги безспорно, аз винаги се сещам за своите и на доста други млади хора интелектуални премеждия.
По- лесно е да напишеш книга, да спечелиш конкурс, ако имаш дарба - сам си господар на себе си, друго е да разработиш програма за децата, а на мене това определено ми се удаваше и, бих казала, за която и да е възраст.
Тогава по съветски образец имаше много излишни неща, сега по западен, има много недостиг на познания.
Но това няма да се промени, ако българите не се осъзнаят и не дават тласък не на връзкарите, а на кадърните в образованието. Иначе бъдеще няма.
Ех, защо не съм сега на 25 години?!
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари