Небето днес се понацупи много,
поръсва дъжд и понавява хлад,
ни е за радост, ни е за тревога,
четвъртък прави някакъв обрат.
И вятърът се сърди. За какво ли?
Посвърших работа и се прибрах.
Ни ми е тъжно днеска от неволи,
но в междувремието опустях.
Едно такова ми е размотано,
не зная аз ли съм или не съм,
почетох, стихове разписах, стана
проточено, с идеята за сън.
Очаквам утре сутрин да се стегна
и да поема в динамичен ход,
задачите обмислени да впрегна -
това е моят начин на живот.
Когато дойде време за почивка,
октомври ми придреме със очи,
за да направя някаква отбивка
не съм на себе си и ми личи.
7 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари