ПЕРЛЕНО
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 452 прегледа
Като перли блестят пак листата над мойта тераса,
заблестял е дъждът и ги прави красива украса,
всяка есен е спомен от безкрайно красиви години,
как не искам да е, ала времето някак си мина.
Тя, самата природа, е семеен албум от човечност,
добрината струи и е част от далечната вечност,
правя чай от липа и , загледана пак в планината,
знам, че тя е свидетел на всичко добро по земята.
Помня как я оформя съседът, отдавна почина,
тя била, ми разказваше, негова лична Родина,
агроном, лесовъд, родолюбец и всичко останало
и приятел на старите, а къде ли в небето са заедно?
Насъбрала любов, есента пак приижда със нея,
все така с благослов аз развивам си нова идея,
всеки има си кът, който истински силно обича,
а за мене светът в Симеоновска прелест се врича!
10 октомври 2021г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари