Стихът е вид подарък на сърцето,
но само влюбеното го разбира,
звездите светят нежно за поети,
но любовта единствено събира.
Ако я няма и стихът се губи
като вълна в скалата се разбива,
не може вместо любовта да люби
и вместо нея с ласки да залива.
И без взаимност той е сам самотник,
дори от злато повече да струва.
Ако попадне на случаен бродник
и красотата му ще боледува.
Стихът живее, с който го жадува,
и дом ще му е цялата Вселена,
но без ответност за къде пътува?
И за кого тогава да е ценен?
11 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари