ДАРОВЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 523 прегледа
ДАРОВЕ
На хората с широките сърца
Бог дава само смислени неща,
на хора с просветлените лица,
Бог им подава винаги ръка.
В живота бях и съм добър плувец,
но знаех от дете, не съм сама,
щом аз на подлости не съм ищец,
не съм ги срещала и у дома,
Бог сам ще ми покаже - накъде,
под формата на неочакван знак,
заслугата, че все съм си добре,
закрила е от ангелите пак,
та накъдето и да продължа
сигнала зная, даден ми отвъд.
Не се въртя, не плача, не тъжа,
когато имам цел и имам път.
Възмездието виждам аз докрай,
то след търпението ми е тук,
намирам, че Земята ни е рай,
а ние - да добавим чуден звук.
Идеята да върша Доброта
ме тласка просто да вървя напред.
Ужилен от житейската оса
най-често става всеки людоед.
13 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
МНОГО ЩУРИ РАБОТИ СЪМ ПРАВИЛА, АМА СЕГА КАТО СИ СПОМНЯ, МИ Е ХУБАВО
Така например три събирания в различни години в Културен дом " Люлин", който направо си чакаше интересни събития и ние не закъсняхме да ги предложим на три етапа.
Даваха ни салона безплатно, нямаше пандемия, но имаше сцена, пиано и винаги много красиви изложби на съвременни художници. Ей на, Райчо Русев го знае къде е.
Като член на Управителния съвет на два писателски съюза, аз знаех и талантливите, и голяма част бяха предлагани от мен в столицата.
Поканени персонално със задачата да приготвят най- хубавото си стихотворение. И да очакват изненади.
Няма този по- добър, онзи слаб, само подбрани.
Редакторите заредени с вестници за дар и за отразяване на събитието, а аз и една бизнес дама и поетеса - с награди.
Кетеринга: домашни баници, хапки, сладкиши и специалитети от редакторката, пристига с тяхната кола, питиетата пак от нея, наградите от мене.
Наградите - с фирмена кола пристигат. Барабар с нас зад шофьора.
За дамите - луксозна блуза, блузон, чанта, сак - славни рекламни години, за мъжете отговаря бизнес дамата - питиета лукс, от мен даже мъжки панталон имаше.
Понеже си знаех хората, та им подбирах подаръците по вкус и от сърце, и отговарящи на фигурата им. И на желанията им.
Водещи - аз и бизнес - дамата, на пианото после който иска сядаше да посвири по своя идея, от публиката поетична. Четем първо ние, за тонус, за разпускане,после ги извиквам един по един, представям ги накратко и им давам микрофона.
Атмосфера- чудо.
Сяда си с наградата. Идва следващия.Или следващата.
И досега помня една сладурана идва след официалната част и ми шепне на ухо:
- Роси, ама това са много красиви и скъпи неща? Как така аз....такава награда...
- Носи, талантливке, не е контрабанда, не бой се. Рекламни са.
И понеже знаех им и възможностите, с удоволствие им направих елегантна форма на благотворителност.
Всички бяха повече от доволни.
Хапнахме, пийнахме накрая, вдигахме наздравици, пяхме.
Друга година - пак.
Статии най - малко в два вестника.
Нарочно не споменавам имена, но свидетелите на тези хубави моменти не са един и двама.
Така бях преценила, аз си водех хорото, другите ми помагаха. И съм им много благодарна. Хубави хора, хубави приятели.
Винаги имам за изтегляне по някой спомен от архива, който да ме радва и досега, като се присетя.
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари