СПОМЕНИ ОТ СОЦА

В кафенето на ул. " Ангел Кънчев" 5 София, където от сутринта се събираха Татовите любимци - писателите, ходех и аз. Там беше надеждното място да общуваш с критици,с  мастити писатели, но аз хич не общувах като Петя Дубарова например.
В 10 ч. редовно Георги Джагаров и Любен Дилов - старши бяха яко наквасени. Тяхна маса с канапе беше в дясно от входа и те я украсяваха с постоянното си присъствие.
За Любен Дилов - старши не мога да кажа, че имаше нежни увлечения по млади писателки и поетеси, той дълго не можа да понесе изневерите на сина си Любен Дилов - син, които завършиха с логичен развод и поради които той беше любима тема в медиите, гарнирана с пикантни снимки.
Но не и Джагата. Ако бях му вързала фльонга, досега ехе-е-е-е-е-е, да съм задминала " таланта" на Маргито Петкова и да е записал за мене статия след статия в литературните вестници. И то не само една.
Нели пък ако бях посетила самия Тодор Живков.
Сигурно и апартамент щях да взема!

Хем съм сто пъти по- хубава била от Маргито Петкова, хем класи над нейната пародия на поезия, хем ми образованията и широката култура доста по над....
Но Росито Копукова си има свой морал.
Да не говорим пък за литературния критик Иван Спасов, чийто избор беше на една маса по средата срещу бара.
По този повод един жив писател, съвременник на онези времена и личности днес ме взима на майтап: " Роси, вика, сама си си виновна, че не си се сближила тия двамата. Те са от благодарните. Щяха да пишат нон стоп за теб, утепваш не само Петкова, ами и сума ти още поетеси ала Надя Кехлибарева, Надежда Захариева - чалгарката и прочие, и прочие".
Като се върна мислено назад във времето, пак да се видим с тия, пак ще им отрежа квитанцията.
На различни полюси бяхме и си оставаме и досега, след смъртта им.