ЛЕЛЯ МИЦА И МЪЖЕТЕ

 

/разказ по действителен случай/

 

Наперена дама дойде в блока леля Мица. Фасони големи, празни като балони до спукване.

Върнала се от Италия, въртеше италианска мода, прави се на дипломатка, мъжът й на архитект, ама като им гледах физиономиите, поведението и манталитета, далече бяха от тези образования. и професии.

Както и да е. Съпругът й не беше лош човек, 12 години по- голям от нея, много влюбен, но модната " дипломатка" го правеше на течен шоколад- хем му подслаждаше живота, хем рано сутрин я чакаше един бял Мерцедес и някой в него подслаждаше нейния.

Оправна жена.

Докато един ден внезапно истината започна да се разплита.

Жената на Мерцедеса научила и се обадила на мъжа й.

И настана мазало.

Крясъци, викове, гонене със стол по коридора, но леля Мица оправна, отиде при друг любовник.

Като тръгне - та се търкаля по нанадолнището.

Случайно разбрахме, че лелята си била доста скоклива и въртяла няколко мъже на екс, единият от които шефът, естествено, на сладкото предприятие, дето има връзки с чужбина. Като подочула и неговата, леля Мица била изпратена в Италия на работа с цялото семейство, хем кротко и мирно, хем всички доволни.

Там се задържала цели 25 години и щяла да постои още, ако не закъсали родителите й и паднали на ръцете на неомъжената й сестра.

Се въртя, се сука, скоро всички починаха - съпругът, сестрата, та доста ошашавена от смъртите, леля Мица доведе любовника, след като си отиде законният, а другият пък 12 години по- млад от нея.

Търсела тя по- млади мъже, нея да гледат, не тя тях. Така разправяше.

Чичо Таско падаше малко пиянде, охранител беше и си остана, но горе - долу караха с "младока".

Пак фасони, пак балони, докато не я удари отново съдбата.

Зетят избяга. Напусна жена, дете, намери друга, направи й друго дете и работата съвсем се замръчка.

Разбира се, те криеха, но общи познати ми споделиха, че не можел да я търпи дъщерята вече, не че искал да се разделя. Имала много опърничав и капризен нрав, което си беше истина.

Живееха наблизо, какво е станало, един Господ знае, но хубавото иначе момиче изпадна в дълга и напоителна депресия.

Доколкото добре познавах леля Мица, тя беше билкарка и имахме съмнение, че го светна нейничкия, да остане наследството, че той не на шега искаше да се разведе и си беше намерил друга женичка на неговите години.

Искаше, бедният, но не доживя.

Дали е така, само Бог знае, но здрав - прав, той си отиде много набързо и го догледа не тя, а сестра й, преди да почине.

По закона на кармата тези неща не се прощават.

Плаща ги не този, който трябва, а често пъти наследниците.

Леля Мица бая се сгърчи и покри, любовникът бяга, пък се върна, големи зулуми гледахме като на театро, но най- неприятното още предстоеше.

Внучката.

С голям зор дъщерята забременя и роди едно хубаво момиченце, което изглеждаше съвсем нормално, умничко дете някъде докъм петата си година.

Леля Мица не пускаше вече словесни балони и почти не говорехме, когато ни направи впечатление нещо неестествено в поведението на малката.

Един истеричен смях, неестествен, недетски, Расте, а не се оправя. Уж нормално, ама не е.

Бащата не се интересува много от нея. Плаща издръжката и дим да го няма.

Спряха и да я водят, да не я гледат старите съседи от махалата.

Продадоха един от имотите на съпруга, защото парите кът.

И е една необичайна тишина от този апартамент, ви казвам, не е истина.

Любовникът поспря да пие, че го позакъса със здравето.

А аз се замислих за бъдещето им.

Един ден, като си отидат всички по реда си - какво ще стане с това дете? То ще може ли да се оправи само?

И не е само тя. Втори случай имаме на такива грешници, на които от нормални родители иначе детето не е в ред с главата.

Жив свидетел съм как всичко се плаща.

Понякога е изпитание при свестни родители, друг път - наказание, но небогоугодният начин на живот завършва зле. Дори през поколения.

Да пази Бог!

 

24 октомври 2021г., София

Росица КОПУКОВА