ВСЕЛЕНСКА ПРИСЪДА

 

/ разказ по действителен случай /

 

В семейство Борисови жените бяха шавливи. И майката, и дъщерята.

Братът на Петър Борисов беше избягал в Западна Германия по време на социализма и близките на Петър доста препатиха от това. Дълги години живяха под контрола на Държавна сигурност. Като инженер, Петър не можеше да практикува, все не му даваха работа заради брата и премина живота си като сръчен майстор на ковано желязо, с което изкарваше доста повече от заплата на инженер.

В двора на къщата на родителите му имаше пристройка. Нея даваха на майстори на бижута, серийно производство, и там точно Катя Борисова, жена му, развъртя първи семейни изневери.

Дали подразбра нещо или не, че много му беше дошло в живота, Петър мълчеше, дъщерята растеше, а тя беше моя стара съученичка от първи клас.

Отраснали вече, ние се преместихме с родителите си в новия комплекс, тъй като отчуждиха доста къщи и се оказахме пак една до друга. Съученичката ми Веселина вече беше разведена с дете, майка й все още млада и тук настъпи голямата излагация, защото в големия блоков комплекс не можа да се скрие как майка и дъщеря забърсват майстори да им дооправят апартаментите, два на брой, за без пари и как майсторите един на друг през смях разправяха после, коя била по- добра в леглото.

Катя ходеше с минижуп като младо момиче за своите над 50 години и това й поведение и слухове бяха съвсем очевидни не само за хората от квартала, но и за мъжа й.

Изглежда той не издържа на присмеха и няколко години след нанасянето почина внезапно.

И тогава настъпи голямата веселба за Веселина.

Оргиите нон- стоп бяха толкова бурни по вечерно време, че й бяха казали направо да дърпа поне завесите на хола си, да не им гледат резилите от осветения прозорец.

Момчето стоеше при баба си в съседния апартамент, докато течаха купоните и мама се веселеше на макс.

Сладкият живот не свършваше съвсем без проблеми, защото Веселина сменяше мъжете, когато й омръзнеха и имаше драми - един плаче с женски сълзи, друг се тръшка по хубавицата с огнения нрав, пък и Лъвица си беше жената, та напълно оправдаваше зодията си.

Но я съкратиха.

Денем Веселина отиваше късно на работа и въртеше киномашината в столично кино. Започнаха обаче едно след друго да затварят кината и тя изведнъж се озова без работа.

Синът малък. На една пенсия и, макар че бяха продали вече вилата, парите свършиха.

Тогава Веселина се обади на чичо си, той я покани и тя скоропостижно излетя в САЩ, където бездетното богато семейство беше отишло след пенсионирането на Борисов-брат.

Там нещата очевидно се бяха оправили, защото Веселина не се върна, синът й завършил и тя редовно подпомагаше майка си.

Американците бяха нейни. Пътят открит.

Лошото се счу, при едно от идванията й в София да нагледа родителката си с поредното " гадже", че един от бишите й се самоубил от любов по нея, предизвиквайки катастрофа с колата си. Информацията беше точна, но това не притесни Веселина. Тя заяви, че няма вина, всеки да си живее живота, както може, не е обещавала да се омъжва за него.

Тази причина и други някои разногласия прекратиха диалозите ми с нея и с майка й. Казано с думи прости, приключихме отношенията.

А аз приключа ли, много рядко бих се върнала назад.

От обща съкварталка, близка до Катя Борисова, чухме това - онова, какво се случва в тяхното семейство.

Катя имаше две сестри, без деца, които скоро починаха, както и мъжете им. Катя беше най- малката.

Веселина направила пищна сватба с богат американец, вдовец и обикаляла с него света. Момчето й завършило там и работело, но, поради неделикатния си характерец не било женено.

И изведнъж, насред този небивал Веселинин късмет, тя също си отиде внезапно от света, на 58 години, оставяйки майка си тук с два апартамента и наематели, и синът сам там, поне с професия.

Катя стана на 89 години. Самотията я налегнала страшно, при все че внукът се обаждал и финансите й позволявали да викне една жена и един съсед за почасово пазаруване и помощ.

Нейният апартамент се омирисал доста, почти не излизала, освен при хубаво време и искала отдавна Бог да си я пробере, ама той не я прибира в суровата старческа орис, която я настигна.

Американецът се оженил трети път и за сина на Веселина място нямало, но си купил жилище с негова помощ и си живеел сам, вече над 40 години. Какво работел, историята мълчи, но в София не идва, въпреки че контактувал с баба си по телефона.

Така приключи многопосочната любовна одисея на жените Борисови.

Размишленията оставям на скъпите си читатели.

 

25 октомври 2021г., София

Росица КОПУКОВА