ЕСЕННА ПЪТЕКА
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
427 прегледа
Падат в Симеоново октомврийски кестени
и вещаят пътя ми в моята съдба
като на децата в приказките есенни
дето път намират вечно към дома.
Кестените гледат ме с очи ококорени,
в джоба слагам някои просто за късмет,
пътища за щастие имаме отворени
стига да обичаме с някого в дует.
Зреят плодовете и с главички кимат ми
като мъдри шепоти в земния живот,
само да умеем да четем езика им-
той ни дава отговор, вяра или брод.
Златна пъстроцветница - Есента намеква ми:
всичко е променливо, като ветрове,
никоя вълшебница не променя времето,
само добрината пазят векове!
28 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.