Двама с тебе поети, двама с тебе " класици",
из градината ходим с вековно достойнство,
софиянка съм аз от софийските жрици,
софиянец си ти от бохемското войнство.
И пристъпваме с тежест до някоя пейка,
есента - напоена със литература,
тук е място за стихове и за кукулейки,
дето смятат се асове в нашта култура.
Но седим достолепни. Наоколо слушат
как обсъждаме автори, книги и време.
Може би се запитват какви сме напушени
като стари читанки със нова поема.
А едни хлапетии се дори престрашиха:
- Извинете, дали сте от някой учебник?
- Не сме още, но знаем, че и нас ще ни впишат.
/Като мъдри словесници в бъдния Требник./
Където е минал и Вазов, и Жени,
история става, следите остават.
Та може един ден да станем потребни,
но вече е хладно. И свечерява.
30 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари