МОИ НОВИ СТИХОВЕ

 ЕДНА МЕЧТА

Една мечта се спря да ме попита
защо, когато вчера я мечтах,
днеска съм я оставила да скита
забравена...Не е ли просто грях?

Отвърнах й - неволно,от практичност,
съм я поизоставила назад.
Дали съм, пита, креативна личност,
щом във живота не добавям цвят?

Отдавна беше. Ала я запомних
как се завърна моята мечта.
Изпълних я. И вече се опомних-
да сбъдвам всичко, искано с душа.

Един урок от ранната ми младост
остана ми до днес и зная аз-
не се отлага ни мечта, ни радост,
за да е хубав всеки земен час.

2 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА


   НАЖЕЖЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Минавам си по пътя на живота
със чистата душица на дете,
неосъзнаващо, че идиота
се сеща криви плетки да плете.

Завистникът приготвя кал за каша,
но тя вони с абсурден аромат
и честичко от тази дружба наша,
усещам неговата тиха смрад.

Но Бог ми дава нюх и прозорливост,
а после ми добавя и късмет,
та в нечовешката ни уродливост
да не попадна като слива в смет.

Не стига туй, ами пресичам трапа
и продължавам в бяла светлина.
Назад далече някъде си драпат
различни прототипи на злина.

Не ми е минал без метеж живота,
но си останах с тази чистота,
така неведома за идиота,
както за мене - лошата душа!

2 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

   НЕЖНО

Дъждът вали. Възпитано вали
и тихо разговаря със листата,
и по перваза нещо ромоли,
и някакви послания намята.

Не му разбирам странния език,
но може би ми казва на ушенце:
" Уют създавам, ноемврийски шик,
останалото - давам го на тебе!"

Така го схващам този диалог
помежду мен и него се подема.
За нежност време, дал ни го е Бог,
и хубаво е в шепи да се вземе.

Че утре ще е друга красота,
друг смисъл на деня ще има, зная.
С целувката сърдечна на дъжда
целувам теб оттука до безкрая!

2 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА