Перестите облаци галят небесата,
търси си пролука нежно синевата,
толкова е просто, а така красиво,
ставам във живота сто пъти по - жива.
Златните корони есенно светлеят,
симетрични клони с мен благоговеят,
орехчета падат тихо из тревата,
след дъжда щастлива шепне ми земята.
Борове насищат въздуха с омая,
ароматно диша покрай мен безкрая....
И да съм художник, отсега си зная-
не ще нарисувам този кът от Рая...
Може би нагоре да е над прекрасно,
но само перото пише с думи ясни:
нека тържествува в земното живота,
през всички сезони с магична природа.
Спуснах се надолу - София ме чака,
оставих с вълшебство да приплъзне мрака.
Четката на Бога е незаменима,
аз съм благодарна, че в света ме има.
3 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари