ПРЕДПОЧИТАНИЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 507 прегледа
Не обичам вечно бързащите хора,
та макар да съм жена със цели,
да прелитат като странни метеори
и да гонят наниз километри.
Във баланса е за мене красотата-
смисъл търсиш, пък поседнеш със другари,
по- голям ще си остава необята
от желанието цял да го обжариш.
Как ще схванеш, че животът е прекрасен,
ако нямаш време да го видиш,
крайно бързащите са за мен неясни
и не мога хич да им завидя?!
Има време и за труд, и за наслада,
с думи прости го наричам - мяра,
искам да остана вечно млада
с моята неукротима вяра.
Щастието винаги е пълно
като извор, ала той не бърза.
По- спокойно, за да ни изпълни
всяко утро с радост по разсъмване.
11 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари