На пръв поглед унищожението на Ливан от Израел и Пентагона нямаше смисъл. Защо бомбардираха пътища, мостове, пристанища, терминали в райони, населени със сунити и християни, които нямат нищо общо с шиитите от групировката Хизбула, действаща в юга на страната. И защо "катюшите" на Хизбула с техния малък радиус на действие и ограничена разрушителна сила така изплашиха Израел, че той започна ликвидиране на целия Ливан? Още повече, че след изборите през миналата година неговото правителство е изцяло проамериканско. Именно американските спецслужби съчиниха "революцията на кедъра" с правителството на Фауд Синьора, което изпъди сирийските части. Реално още миналата година Израел и САЩ постигнаха степента на контрол над Ливан, която им беше необходима.

Всички тези безсмислени на пръв поглед неща придобиват смисъл само, ако войната за Израел срещу Ливан, включително и несъмненото поражение на Тел Авив в нея, е подготовка за войната на САЩ и Израел срещу Сирия и Иран (най-вероятно октомври-ноември) и накрая срещу Китай, за което все още почти никой не се досеща.

Това е базисната схема на Белия дом. Инициират "изтърваване" на Израел от американския контрол и разиграване на етюди в Съвета за сигурност на ООН, където американците и англичаните печелят за Израел максимално време, за да може да подготви плацдарма и "оправданието" за войната срещу Сирия и Иран, като не е изключено преднамерено да се превърне в "жертва, което ще "принуди" САЩ да нанесат ядрен удар по Иран.

Прогнозата, че САЩ ще атакуват Сирия и Иран - отделно или едновременно - през есента, се потвърждава и от някои американски източници. Убийствено погрешна може да е позицията, че нещата ще се разминат. Това прави Ливан 2006 еквивалент на Мюнхен 1939 г.

Позицията на Иран е категорична - няма да прекрати своята ядрена програма и няма да се поддаде на шантажа на САЩ и Израел. Въоръжените сили на тази страна вече са в бойна готовност. В определена ситуация не е изключено да нанесат изпреварващ удар.

Позициите на САЩ, Англия и Израел са слаби преди всичко за тях самите. Сериозни разногласия има и по линията Буш-Чейни-Кондолиза Райс-Ръмсфелд. Вероятно и четиримата вече знаят, че в крайна сметка от тях се иска война срещу Китай. Ако това е истина, в момента вече се разиграва прелюдията към Третата световна война. В Ливан силните на деня стигнаха до чертата на цинизма. Светът е ужасен от онова, което Израел символизира - съживеното човеконенавистничество, което за последен път тотално застрашаваше цивилизацията в средата на миналия век в лицето на германския нацизъм. Страна, която сама си създаде маската на оцеляването във Втората световна война, може да последва краха на фашизма. Това е напълно реално, защото войната отново е за най-реалните ресурси на световната геополитика - нефтът и газът.

САЩ нямат нефт. От него се нуждаят Китай и Индия. Китай, който вече е станал "работилницата" на света, и Индия, която пък е световният "офис". Заедно двете икономики през 2001-2004 г. дадоха 44 на сто от ръста на световната икономика. САЩ, Китай, Индия и Япония са гигантски акули или китове, които трябва постоянно да ядат риба. След като около тях не остана никаква, те започнаха да я търсят. И се насочиха към Близкия Изток, който, от своя страна, е "бензино-газостанцията" на планетата.

Теорията за пика на петрола, т.е. за неговото изчерпване, може и да е измислица на САЩ, за да оправдаят сегашната си военна политика. Вероятно в земята има достатъчно нефт и газ. Но най-важното е, че той не е на Запад, а на Изток, в Русия, и в по-голямата си част - в Иран.

Според последни оценки Иран е "най-ценната държава" на планетата. Той има вторите по големина залежи от газ и вторите - на нефт. Иран има пряк достъп до Персийския залив, до Арабско и Каспийско море, което го прави изгодна платформа за дистрибуцията на нефт и газ към Азия и Европа. Иран е голямата енергийна награда на планетата. Заедно с Русия. Но Русия има толкова ракети, че още 100 години никой няма да помисли да й открадне нефта и газа с война. Опитват по друг начин.

Иран обаче няма ракети, и актуалният режим в САЩ е убеден, че битката за Иран ще реши не само неговото бъдеще, но и бъдещето на света, т.е. който контролира Иран, ще контролира целия свят. Дали тази теза е вярна не се знае. Но в нея вярват във Вашингтон, Лондон и Израел.

Иран се управлява от шиитите. В съседния богат на нефт Ирак най-голямата група също са шиитите. Заедно те контролират най-богатия нефтен район на планетата.

Иран не представлява военна опасност за САЩ. Ирак беше унищожен за няколко десетилетия.

Преди години режимът на Иран на Реза Пахлави беше най-близкият съюзник на САЩ в района. Нещата се промениха след идването на аятоласите, но не по тяхна вина, а заради политиката на Вашингтон. В резултат, американските корпорации загубиха възможността за инвестиране в иранския петролен сектор. Още по-лошо. През последните години Иран сключи огромни енергийни договори с Китай и преговаря с Индия. Тези две страни ще са суперсилите на ХХI век и ще се нуждаят от нефта и газа на Иран. Същото се отнася и за САЩ. В тази обстановка нефтът се превръща в глобална стока, заради която си "заслужава" да се водят войни.

Вашингтон иска да запази опцията за военна акция срещу Иран и да пресече достъпа до неговите ресурси на основните си съперници. Но ако Иран успее да произведе ядрено оръжие, тази опция става недействителна. Той едва ли ще го има преди 2016 г. Няма да може да нападне САЩ, но може да затвори достъпа на американците до своя нефт и газ и да го продава на Китай.

Даже да има ядрено оръжие, Иран няма да е заплаха за САЩ при липсата на междуконтинентални балистични ракети. Но основният съюзник на САЩ в района - Израел, ще бъде уязвим за ответен ирански удар.

В краткосрочна перспектива Иран е защитаван от действащата в Ливан шиитска групировка на Хизбула, която най-вероятно въоръжена с новите руски гранатомети "Вампир" нанесе огромни загуби на израелските бронетанкови части. През следващите 20 години шиитите в Ливан ще станат мнозинство, което ще осигури излаз на Иран на Средиземно море.

Иранският най-голям залеж от природен газ е Южен Парс, който е геологическо продължение на Северното поле в Катар. Оценките показват, че в Южен Парс има 280 трилиона кубометра (според други - 500 трилиона) газ и 17 милиарда барела нефт. Развитието на залежа вече привлече инвестиции за 15 милиарда долара. Газът от Южен Парс ще бъде транспортиран северно, по планираните газопроводи IGAT-3, IGAT-6 и IGAT-5. Само от продажбите на газ от Южен Парс, Иран ще печели по 11 милиарда долара годишно в течение на 30 години.

Логиката на Буш е доста проста - унищожете Ливан и Хизбула и намалявате стратегическата дълбочина на Иран и Сирия. Унищожете иранската ядрена програма и Иран ще стане безпомощен като Ливан. Върнете Иран на американските корпорации и нефтът и газът, вместо към Китай и Индия, ще потекат към САЩ. След това политически ще се преориентира целият Залив към САЩ. И ето го целият Нов Близък Изток.

Американците си решават проблемите с нефтения дефицит (докато намерят алтернатива), решават кризата с долара, икономиката им се съвзема, цените на нефта падат до 25 долара за барел, при което Русия ще рухне, а Китай остава без нефт.

Новият Близък Изток означава Американски Близък Изток. Неговото изграждане започна с унищожението на Ливан.

Войната ще продължи, защото в този сценарий ударът срещу Ливан е удар срещу бодигарда. Не се убива бодигардът само заради него. Това е фаза на по-голяма операция. Израел подготвя атаката на САЩ срещу Иран.

Ако тази схема е вярна, ситуацията ще се влошава не само заради САЩ, но и защото Китай е принуден да премине линията и да засили подкрепата си за Хизбула и Иран. Тел Авив може да заприлича на Бейрут. Когато Китай реши да премине чертата, резултатите обикновено са сериозни. Ако военните операции на Израел в Ливан продължат, Китай ще поеме въоръжаването на Хизбула и Иран с подходящи оръжия за ответен удар.

Над Израел надвисват черни облаци, които могат да доведат до неговото унищожение.

Израел и САЩ не спазват принципа "когато си в дупка, недей да копаеш" и продължават да копаят - Ирак, Палестина, Ливан, Сирия и Иран. Губят в Ирак. Няма да им помогне и разпалваната там от тях гражданска война.

Хизбула и Хамас не са конвенционални армии, които могат да бъдат унищожени на бойното поле. Те не са и терористични организации, а национално-съпротивителни движения с дълбоки корени в местното население, срещу израелската агресия. Целта на Израел да установи 30-километрова "зона за сигурност" в Южен Ливан е невъзможна. Окупирането няма да предпази израелските войски от атаки.

Цената, която Израел ще плаща, ще става все по-висока. Елиминирането на Хизбула и на сирийското и иранско влияние в Ливан е фантазия, която не отчита историческите, религиозни и социални реалности. Съпротивата срещу онова, което турският премиер Ердоган нарече "култура на насилието", ще се засилва.

Трагедията в Кана превръща Израел в страна-ренегат. Заедно с неговия спонсор. Това вече е страх за Израел, който се приближава до момента, когато на карта ще бъде поставено неговото присъствие на картата.

Силните никога не са абсолютно силни, а слабите - абсолютно слаби. Онзи, на който съдбата дава временно могъщество и твърде силно разчита на него, обикновено търпи поражение. Силата е също толкова безжалостна към онзи, който я притежава (или мисли, че я притежава), както и към своите жертви. Ционистите стигнаха твърде далеч. Войната със Сирия става неизбежна. След това - с Иран.

Но сега Израел за първи път се сблъска с противник, който знае какво иска и знае какво прави, и няма да се примири. Във всички предишни войни противниците на Израел не посягаха на неприкосновеността на територията на еврейската държава. Сега тя за първи път разбира какво е да си жител на Газа или Бейрут. Заради това най-авантюристичната част на израелския генералитет планира игра ва-банк.

Третата световна война вече може да е започнала. Обикновено точната оценка идва след години.

Така ще е и сега, ако има кой да я направи.