КОЛЕКТИВЕН ОТКАЗ ОТ ЖЕНИТБА

 

/ разказ по действителен случай /

 

 

Леля Ганка направи по едно чудно кафе, сипа в две симпатични алени чашки и ми заразказва защо е много кахърна.

Всъщност тя затова ме и извика де, да си оплаче душата, страдалната.

Синът й отдавна мина тридесетте, а не щял да се жени. И ей на, отказал на последната си приятелка, с която аха-аха да се вземат. Не стига че отказал, ами го направили групово цялата мъжка банда, събрали се с приятелките си да празнуват Нова година. Миналата година било.

- Защо бе, лельо Гане, не ще? Работа има, жилище отделно, на годинки за брак и внуци е...

- Как да ти кажа, Роси, не че няма право донякъде, ама то времената станаха такива. Той й отказал, а тя дете без брак не ще. Така стана и с предишната. Тя харчеше доста: " Тук ме заведи, там ме заведи....А ресторант, а бар, а магазини с маркови дрехи и парфюми...". И той я отрязал с думите: " Всичко си има граници". Хубавица беше, ама скъпарска хубавица, та не си знае мярата. Пък той ни е мутра, ни е милионер.

. - Така е. Дотук съм съгласна. С втората какво стана?

- Ма и тя хубавица. И да вземе да реши мъжката компания от ученическите години да се събере на Нова година заедно с мадамите и да им възложи да направят пред тях обща трапеза.Накупили всичко момчетата, мометата да сготвят. Да запържат нещо, да направят салата, десерт. Събрали се по- рано. Добре, ама девойчетата нищо не знаят.

- Умни момчета,- засмях се аз. - Добра идея.

- Така-а-а-а-а-а.... Идеята добра, ама неосъществима. И таман всичко да пропадне, синът ме вика с още една майка, пристигаме ние на пожар. И тя петимна да жени сина....И запретваме ръкави, та спасяваме вечерта.Оползотворяваме всички продукти, правим вкусотии коя какво знае и се изнизваме по търлъци. Преди това през цялото време мълчим и си смигаме, докато слушаме как компанията ни хвали.

- И ?

- И, Роси, мислехме, че сме оправили нещата.Да, ама не. На сутринта синът идва у нас, момето отпратено. Момчетата заявили накуп, че от техните приятелки булки не стават. Взели им по едно такси, платили го предварително и се върнали при майките. Представяш ли си?

Смаях се, а Ганчето продължава:

- А бе, сине, защо така направи , бе сине? Ще се научи при мене, ще й помогнем. Какви сте такива сербезлии всичките.

- Такива сме, - вика ми. - И така ще ги тестваме занапред. - То до тридесет не се научило, за кога? И ни се смеят: " Ами ние не сме от село, не знаем. Ай....сик....".

А аз отвръщам:

- Ама сине, ти си на 35. Ти за кога?

- Догодина нов късмет, нова кандидат буля....Знаеш, не съм се отказал, но такива ги не щем ни аз, ни приятелите.

И така неразрушимата мъжка дружба останала, майките печални, девойките отпратени.

До догодина.

Нова година, нов късмет!

Сега чакам нов разказ, щото Нова година иде.

20 декември 2021г., София

Росица КОПУКОВА