НАЗАД КЪМ ДЕТСТВОТО

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/20526-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

2 януари 20224 г. · 492 прегледа

 

Днес стават 125 години от рождението на дядо ми

Димитър, по повод неговия земен рожден ден написах това стихотворение

 

Да ви кажа, всичко ми е мило,

там, където радостна растях,

в дворовете на две скромни вили,

сред доброто, сред шеги и смях.

 

Дядовците, бабите - работни,

малка фея бях насред цветя,

но помагах, де с каквото мога,

пазарувах, носех им вода,

 

плод събирах, пазех дървесата

и със дядо ги варосвах аз,

раснах много близо до земята

и усещах пулсът й у нас.

 

Милваха ме ветрове и капки

от планински дъжд под облак бял,

детството отмина, но остана

хубавото, дето си живял.

 

И сега обичам из тревата

да намеря спомен отпреди,

с нея идва прелестното лято

и се връщат моите мечти!

 

Все ще ме привлича планината,

нищо, че съм градското дете,

че, за да докосна синевата,

трябва да съм птица и небе!

 

 

2 януари 2022г., София

Росица КОПУКОВА

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.