СПОМЕН ЗА КЪЩА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 693 прегледа
Цветя и зеленчуци, плодове,
пътеки към лехите подредени,
домати с колци, утринно кафе,
което да пробуди двете смени,
за работа след първите петли,
но първо да свари една попарка...
Един върти мотика, друг - метли
и не усещаме, че слънце жарко
отдавна ни подсеща за обяд.
Дъхти на радост цветната градина.
Ухае гозбата със аромат.
Кокошките вървят като царкини.....
Така бе хубаво във този свят,
наситен с обич, с простота и нежност.
Не сещаш, че премного си богат,
ала когато свърши, го усещаш.
И някъде във някое гърне
се връщат дните и се претъркулват.
А докога ли, питам, бях дете?
Което още спомените брули!
6 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари