Вървя по плажа
краката ми потъват
в топлия пясък.
Виждам вълшебния залез,
вятър се рови в косите ми,
пръски от неспокойни вълни
мокрят лицето ми.
Обръщам се към морето,
чувствам силата
на бурните вълни,
виждам как там в
далечината се сливат
небето и земята.
Оставам неподвижна пред
магията на природата.
Безмълвна очаквам луната!
Тя изгря и в морето
видях лунната пътека,
тя ме канеше да тръгна по нея.
Потопих крака,сякаш
щях да тръгна.
Отърсих глава-прекалено съм земна.
Стоях привлечена от магнетичната
красота!
Морето притихна!
Приседнах потопила крака в морето
сякаш заедно преживявахме
вълшебния миг.
Препоръчани коментари