С живота се разбираме по схема-
говоря, ако има за какво,
разнищвам само стойностна дилема,
мълча понякога и за добро.
Пестя си думите и сетивата,
и водя само ценностни борби,
разбрах, че разделена е Земята
на по- издигнати, но и на зли.
Владея се и няма да обидя
дори ментето с груба дума аз.
В една ирония ще го провидя
и го оставям - на добър му час.
Останалото Господ си го знае.
Отсъствието също е със цел.
Докато малкият го осъзнае,
в по- смислен път животът ме е вплел.
Възможно е обратно да се върна
и мен са ми подавали ръка,
ала душа не мога да обърна,
когато отминавам подлостта.
Така вървя с превес - дипломатично,
през време на затворени врати.
И ги отварям мило и лирично,
поезията да ги победи!
30 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари