Акордеонът се разплака,

минал е петдесетака

и от миналия век

го бие луда, не човек.

Клавишите се изкривиха,

фалшиви тонове извиха,

ведно със бабиния глас,

то да изпаднеш във "захлас".

Но всяка вечер баба свири

като на ретро панаири,

а и пианото дрънчи,

болят го черните очи,

клавишите се просълзиха,

за милост молят, че не биха

и те изтраяли до край

тоз музикален тралалай!