Стоят си добре подредени в стелажа,
но не отваряни просто с години,
наистина, те са ми вярната стража
и бликат от тях спомените - светини.
Разтворя ли времето, ще се разплача,
а пък минавам за силен характер,
всеки миг е красив бил и много го тача,
от планината до морския вятър.
Те, моите вечности, сбрали са в снимки,
усмивки, прегръдки, и радост вълшебна.
Ще ги разгледам пак някога в тихото,
макар и с тъга, но и тя е целебна.
5 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари