Ангелос Сикелианос

Йоргос Сеферис за Ангелос Сикелианос :

Смъртта на поета представлява завършването на едно раждане. Ангелос Сикелианос падна; сега делото му, освободено от сянката на големия мъж, се възправя цялостно, постигнато в абсолютната светлина,

Като бадемово дърво цялото отрупано в цвят

без ни едно листенце,

бяло заслепление чак до дълбините на разсъдъка,

разцъфнало мълчание!

Докато измерваме огромната празнота, която Ангелос Сикелианос остави, отивайки си от нас, мисля за това разцъфнало мълчание на едно раждане. Трудно е човек да обясни, когато се намира много близо до вълнението. Но докато се опитвам, доколкото мога, да задържа на земята неговото човешко присъствие, мисля и за това, че той беше онзи, вложил целия устрем на душата си, за да прегърне живота и смъртта заедно. Такъв го чувствах дори през последните години, колкото пъти съдбата ми позволи да го видя по време на дългото му единоборство със смъртта. Защото съдбата на този човек, който каза:"Единственият метод е смъртта!", пожела той дълго време да живее на най-горното стъпало на Долната земя. Той преживя и това, както всичко останало, със същото сърдечно великодушие, със същата осанка, с която умееше да избере и да подари една роза. Спомням си го една вечер в дома му след тежък удар, който изглежда щеше да бъде последният за ранения лъв. “Видях”, каза той, “абсолютната чернота. Беше неописуемо хубава”. Аз потеглях на дълго пътуване; не знаех дали ще го видя отново. Почувствах крилата на един огромен ангел да пърхат из стаята. Сякаш ни докосваше дъхът на неща, които никога не сме виждали, но все пак обичаме повече от всичко останало в живота - стилът на една Гърция, която търсим с такава страст и до която толкова малко се доближават. Излизайки, прошепнах последната строфа от “Великото завръщане”:

Защото знам; по-дълбоко и от гъстата звездна светлина,

скрито като орел,

ме чака, там където вече започва божествената тъма,

м о е т о и з н а ч а л н о а з…

Гледах възкресението на звездите.

Лондон, юни 1951

Йоргос Сеферис

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Кратки биографични бележки за Ангелос Сикелианос:

Роден през 1884 г. на йонийския остров Левкада. Във вените му освен гръцка, тече и венецианска кръв. Произхожда от род, пролял кръвта си и вложил състоянието си в националноосвободителните борби на Гърция. Следва право в Юридическия факултет в Атина. През 1903 г. издава първата си стихосбирка. Оженва се за известната американска интелектуалка Ева Палмър. През 1909 г. публикува поемата "Обладан", която го утвърждава като един от най-значимите автори в Гърция. На него се дължи развитието на Делфийската идея в съвременността, която си поставя за цел да обедини човечеството в едно братство посредством поетичното слово и древногръцкия дух. Във връзка с това поетът и неговата съпруга се установяват да живеят постоянно в Делфи, считан за "пъпа на земята", където се намира древното светилище на бог Аполон. В резултат на пламенната им посветеност на тази идея, през 1927 г. се осъществяват първите делфийски тържества, които имат за цел възраждането на античната драма. През 1946 г. Ангелос Сикелянос е предложен за Нобелова награда.