Бездна

Вървим прегърнати в мрака

остава само тъмнината,

поглъща ни и ни пленява

с жестока нежност ни влудява.

Небета е притихнало в забрава

и участта ни наблюдава,

защо след нас следата чезне,

защо се губим в тъмна бездна.

И утрото не носи ни утеха,

че то забързано ,неспирно

бяга ,вечерта отново се налага

със своята безмерна тишина.

И пак поглед впиваме смутено,

а там отдолу в тъмна бездна,

присмива се със смях гротеска,

създание от друго измерение,

на дявола великото творение.