Here comes the sun...

Да.Мисля, че слънцето изгря.Чувствам се щастлива.Мисля...че вече знам.Да, знам.Знам толкова много неща...и това ме прави щастлива.Щастлива!

В отговор на коментара:Не, не мисля, че беше защото не се познавам... Познавам се повече от прекрасно...и действията ми не ме изненадват.Знаех коя съм.Просто всичко останало ми се губеше...иии...сега не бих могла да пиша, знаеш причините, но кога, дъ хел, ще се видим?Четох в дневника ти някои доста неприятни и...депресирани неща.Имаш нужда от голяма доза оптимизъм на оранжеволилавосиньоорамбозови таблетки .

Винаги има причини да обичаш живота си!Каквото и да става.Бъди щастлив, когато слънцето изгрее сутрин, защото това е прекрасно, и е прекрасно, че всяка вечер залязва - защото това значи, че те чака нов изгрев.И бъди щастлив, когато вървиш по улицата, между всички онези хора в сиво-черни дрехи, с намръщени лица ис шапки захлупени до очите.Недей да ставаш като тях!Недей да изпускаш най-хубавото.Вгледай се между тези сиво-черни точки, вгледай се, и ще видиш, че между тях е пълно с причини за щастие.И ти ще ги видиш, за разлика от тях.Послушай ме.Как ми се иска да можех да те видя, за да те накарам да го разбереш!