Днес хората са учени отвсякъде - от училище, от родители, от медии, и така нат., да си поставят цели за изпълнение. Хората са станали утилитарни - използвам тази чуждица нарочно, защото Българинът по природа не е утилитарен, т.е. не преследва целите си на всяка цена.
Днес обществото обаче ти втълпява друго - бъди утилитарен, амбициозен, съревновавай се на всяка цена.
Дори и ако за това трябва да раздаваш ритници под кръста, да разбутваш с лакти, да подливаш вода, да минаваш през разбити сърца и трупове.
Цената няма значение, гони си своето, граби колкото се може повече. И тази максима е превърната не само в индивидуално верую на всеки един човек на тази земя, тя е издигната в държавна и корпоративна политика, в монополизъм на по-агресивния, по-лъжливия, по-нечовечния.
Примери - бол, и все пред очите ти.
Съвременният човек е заприличал на магаре, подгонено от остена на амбициите си, а пред очите му се развява лелеяната цел - морковът.
И това магаре толкова се е вторачили в моркова, че е забравило себе си, забравило е, че то е било човек...
А човешкият свят е заприличал на бойно поле - всеки срещу всеки, и срещу всички.
Съществуванието не е бойно поле - огледайте се наоколо: небето си е все там, и слънчицето все грее, и денят винаги изгрява.
И ти все още дишаш и можеш да видиш прелестта на живота. На живия живот.
Рано или късно ще разбереш, че колкото повече преследваш цели, толкова по-нещастен ставаш, по-износен, по-болен. И една цел е веднага заменяна със следващата, още по-трудна, по-илюзорна. Тичаш вътре в колелото на целите си и непрестанно го въртиш, до пълната ти изнемога. Ядосваш се, озлобяваш се, псуваш наред.... Къде бъркаш?
Просто себе си си изгубил в тази непрестанна въртележка. Цели има, човекът го няма... проектирал се е навън, в илюзиите и желанията на ума си.
Остава само огорчението и обидата от провала да бъдеш себе си.
И тук възниква следващият въпрос:
Как да се справим с обидата?
Обидата е скрита язва, тя дълбае съществото ти, загнездва се в теб и отравя живота ти, настроението ти, мотивацията ти. Обидата е отрова, която си погълнал. Тя убива бавно и мъчително.
Причина за обидата са твоите очаквания - очаквал си да получиш благодарност, да те оценят, жертвал си себе си, защото така са те учили - да жертваш себе си за другите, за семейство, близки, любими, идеологии, доктрини, обществени строеве. Да се жертваш е възпитанието, което получаваш от малък. Ти самият си зависим от родителите, учителите и др. по пътя на израстването си. Чувството ти за зависимост от другите те е съпровождало през целия ти път. Другата страна на тази монета е себежертването за другите. За да получиш тяхното уважение, за да не те обявят за егоист, ти трябва да се жертваш.
И колкото повече се жертваш, толкова повече обида и недоволство натрупваш в себе си. Никой не иска да е зависим от чуждото одобрение, чуждата любов. Дълбоко в сърцевината си човек е роден свободен и свободата е единствената му същност.
Но някъде по пътя се изгубва. Оплита се в отровни връзки с другите, връзки на даване и очакване.
Докато се появи обидата от неизпълнените очаквания, от съсипания живот. Тогава обвиняваш другите за това, че животът ти се е провалил, и ти си нещастен, обиден, горчив.
И тогава, ако имаш късмет или срещнеш някой мъдрец, ти ще пуснеш всичко, ще го оставиш да си отиде и да не засенчва повече мира на сърцето ти. Ще кажеш - Божке ле, в твои ръце се оставям, аз съм дотук.
И дано този миг на предаване в ръцете на Божествеността да не е прекалено късно и да не си успял да увредиш тялото и ума си безвъзвратно...
За да можеш да поемеш по новия път - Пътят на Смирението пред Божествеността.
Този път изисква да пуснеш всички цели, очаквания, мераци, проекции. И да останеш само по Себе си. Да се успокоиш, смириш, да се осъзнаеш за истинския живот вътре в теб и тук пред очите ти. Себе си да прегърнеш, да приемеш това, което е.
Пътят обратно към щастието ти е да Пуснеш Всичко и Всички. И да се обърнеш към Себе си, към сърцевината си.
Не очаквай нищо от никого. Пусни да си отидат тези, на които си обиден. Пусни водата на миналото да се оттече от теб. За да засияеш със собствената си светлина.
Този процес може да изисква време, и най-вече време в самота, насаме със себе си.
Докато не се научиш да бъдеш щастлив сам със себе си, не можеш да създадеш щастлива връзка. Нещастният човек привлича нещастни връзки.
Единствено щастливият със себе си, спокойният и умиротворен човек може да обича и да бъде обичан.
И тогава, само тогава, О, чудо! нещата ще започнат да се случват от само себе си. Животът ти се превръща в игра, в сбъдване, в разбиране.
Единственото условие е да следваш Живия живот и да не му се пречкаш.
Плувай по реката, остави се тя да те понесе, не й пречи да върви по пътя си.
Препоръчани коментари