Българската азбука на Атина

 Нумизматите познават тази монета като реплика от 1973 г. на антична "гръцка" монета, датирана от 5 век преди христа.

Надписът на нея обаче, съвсем естествено, е на български език с българските букви от Българицата. Дори окончанието - и (i) е типичното българско окончание за множествено число. 
Макар и гръцкият език да е поел по свой отделен път на развитие, той не може да избяга от българския си корен.

В 5ти век пр.хр. естествено Гърция не съществува - съществуват отделни градове държави, предвождани от Атина.
Наименованието на града Атина идва от Богинята Атина на мъдростта. Името Атина има неясен произход за официалната история.

За нас Българите обаче Атина / Атана произнасяно първоначално/, идва от две български коренови думи - От Она. Она е личното местимение тя, използвано и до днес в езика ни.

Дедите ни Древните Българи са наричали Богинята Майка Она. ОтОна / Атина означава Божествена. Подобно на Древнобългарската Богиня Она, Атина е изобразявана като птица - по-точно кукумявка.

У нас изображенията на Майката Богиня с птича глава са навсякъде по българските земи и датират от 6-5то хилядолетие преди христа. Могат да бъдат видени и в Археологическия музей в София.

Древнобългарските жрици на Богинята майка са носели на главите си птичи глави, пера, а също и криле.

Този обичай е запазен днес при кукерите (кореновата дума е кокорите или кокорят се като птиците), но също и при африканските племена, индианските племена и други - всички те наследници на Българите, първите човеци.

Монетата от 2 драхми е с изцяло български характеристики и посочва една дълго скривана истина - Древните Българи са основателите и на Атина, и на Спарта, и на всички селища на днешна Гърция.

Имената:
- Солун - Съ Ла-на (със светлината)
- Созопол - Съ За поле (със зората поле, поле, което посреща зората)
- Певко Кхори / Певко гори - пеещите гори
- Апитос - Пит Аз, извор, селище с извор.