Любов

На моята любов необяснима

на чувството в сърцето ,

неизменно пак се впило

и силите ми бавно то изцежда.

Не мисля аз за утре,

дали сили ще останат,

за новата ми обич,

да вземам и да давам.

Не искам аз сърцето

самотно да остане,

дори любов със болка,

ще пия и ще страдам.

Любов необяснима

по вените се влива,

изпълва ми сърцето

отново аз съм жива.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

......................... .....

Алистър Кроули