ВЧЕРА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 462 прегледа
Вчера вятърът край мене се разбързал,
нещо там по работа летеше,
пориви и мисли е ръзвързал,
пролетните гласове ловеше.
Вчера ми развяваше косите
и душата ми разтвори щедро,
вчера обещаваше открито,
че ще бъде радостно и ведро.
Де да нямаше война във дните
хора бягащи към неизвестност,
носи ли на майките сълзите
и децата в тази безнадеждност?
Де да нямаше? Светът не спира,
сякаш с Бога да се състезава.
Бог човек не праща да умира
преждевременно, а да създава.
Народят се група психопати,
променят планетата с години.
И човечеството в цялост пати.
А на мен в душата ми е синьо!
26 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари