Поезията всичко надживя,
спаси ме от безкрайно тежки драми,
и ме опомни пак реалността-
под нея са житейските измами.
Не е виновен за това стиха,
че по- красиво сякаш се издига,
докоснал се до нечия душа,
а после от Всемира й намига.
Ако във тези много трудни дни,
поезията утре си отиде,
как ще живея днес без висини,
подобно на затворена във мида?
Поезията е целебен дар
да мина през света като през буря
и да остана пак духовен цар,
дори през острието на абсурда!
29 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари