И в нашата си бездна
потъваме, не мислим,
а чувства ни връхлитат
непокорни,уязвими.
Тишината в теб обичам,
сгушвам се смирено
и мъдрост,страст и мисли,
сливат се с вълшебство.
А розата червена,
с цвят на буйна кръв,
ще я целуна жадно,
като полъх нежен.
Ще се взирам,
ще те търся,там,
в сърцето си горещо.
Препоръчани коментари