Като психо- ендокринен процес, щастието може да се повлияе с химически вещества и хормони. То не продължава дълго, именно защото настъпва "емоционално насищане" или по- скоро изтощение на клетките, най- общо. 

Разумното щастие е по- скоро философско пожелание. По- желано за разума е нирвана, освободеност, отколкото някакво ярко емоционално преживяване. Еуфорията не може да е разумна, обаче разумно постигнатата цел може да доведе до емоционално преживяване на победа, задоволство, щастие, което си е провокирано от резултата, ситуацията, но не и от разума.

Работата на философи  и просветени е да съобразят и представят пред хората постижими универсални ситуации, в които е достъпно преживяването на щастие. Към тях всеки си добавя лични цели, които като се удовлетворят биха довели до лично щастие. 

Нирвана не е щастие, а  безстрастие, тя е по- скоро мъдростта на старците, а щастието- еуфория остава за непросветените и младите. Ако аз трябва да избирам, едва ли ще потърся изобщо щастието, защото го разбирам като изтощителна еуфория, а вашето не ми е по вкуса, но едно битие, в което радостта, приятното, веселото преобладават ми е по- желано отколкото безстрастното.

Да речем Иванчо си купува мечтана кола и е щастлив. Колата е налична дълго след гаранционния срок, но щастието на Иванчо се е изпарило, свикнал е. Щастието не зависи от съществуването на външната причина, а от възбудата на някакви си клетки и от потока на някакви си хормони. Изтощението да се поддържа това състояние води до угасване. Не, че е реално  , но да речем Иванчо е щастлив с Марийка. След години тя не е същата, надебеляла, с бръчки, но щастието може да припламва през този период. Да се зарежда и разрежда в самия Иванчо. При това тая Мара, не предизвиква у мен нищо приятно.

Харесвам една метафора с тоалетното казанче- хормоните и химикалите са пълнежа, водата, а натискът върху лостчето осъществява поводът- колата или Марийка. Не изчерпването на натискането, а изчерпването на водата води до спиране. Ако е спряла водата, натискай колкото щеш. А ако нищо не натисне и няма повод, все нанякъде ще се излее- Фройд нарича нещо подобно сублимация.

 По повод класациите за щастливи нации имам подозрението, че в някои има социален натиск, че трябва да си щастлив. Тогава казваш, че си щастлив, независимо как го чувстваш.

В други пък концепцията за щастие, като културен феномен е различна. Да речем непалците- може би при тях "щастие" означава "жив съм"

Има философски и религиозни концепции, които са на мнение, че щастие е да осъзнаваш света като подреден и комфортно място за живот. Да имаш ясен ум, представа за нещата. Някакъв интелектуален поглед към щастието. Все пак, щастието като състояние е нещо комплексно и включва освен емоции и други въздействия, вкл. и разум.

А пък наркотичното щастие се възприема от разумните като не-щастие.

 

Трудните моменти могат да бъдат нещастие. Загуба на близък, застрашен живот. Обратното, щастието, уви също е момент. Просто това са преходни състояния. Вечно е безстрастието. 

Именно за това вечното щастие е пренесено в нереалния свят. Отвъд този. В непостижимото.

Един различен подход при обяснението на щастието представя ... (няма да пиша кой). Според него, мисленето ни създава връзки между понятия, а изразяването на тези връзки може да се осъществи и ще заприлича на невронната мрежа. Така ако сложим в центъра понятието "Щастие", то неговите разклонения (дендрити) ще стигат до други понятия. За него това са "слънце, топлина, шоколад, тренировка, усмивка, смях, тичане, плуване, почивка, брат"

По същия метод, моите асоциации са "еуфория, ентусиазъм, успешно, пристанище, дом, съпруга, сигурност, осигуреност, нетрайно, влюбен"

Тук не става дума за свободни асоциации, а за стремеж асоциираните понятия да са в значима връзка със стимула "щастие". При това асоциациите могат да бъдат представяни с дума или рисунка- за да се извлекат и други непосредствени връзки. Опитайте!

Безгрижието, липсата на проблеми или преодоляването им е щастие. Обаче човек е така устроен, че това е само за някое време, после идва скуката. Заради това отново се впускаме в дейност с неясен изход, проявяваме любопитство, нарушаваме граници. Сами изоставяме безгрижието си, защото сме човеци и търсим. Тези, които се отдадат на безгрижието си, изостават, остават каквито са били, не се усъвършенстват, не усвояват нови територии.

Ошо за щастието

Цитат

ис­каш да бъдеш в самия център на съществуването. И то­гава искаш да дойдеш още по-близо - санясинът из­чезва и се превръща в човек, изцяло отдаден на своята цел. А когато напълно се отдадеш на целта си, това оз­начава прекъсване на връзката с Учителя и от твоя страна. И тогава ти се чувстваш напълно щастлив от това, което си.

Явно авторът има предвид, че щастието е независимост от хора и пълноценна и резултатна дееспособност. 

Същият дава и една притча за човек, паднал в кладенец. Той е наречен "нещастник", а когато чува, че идва човек, когато онзи се отзовава на виковете му, се почувствал щастлив. (Колко малко му трябва)

Другото споменаване в ел. текст който имам е:

Цитат

 

Отишъл Александър в дома на брамина и помо­лил стареца да го приеме... Александър никога не бил виждал толкова стар човек, всъщност, не бил виждал изобщо човек като него.

Браминът го погледнал право в очите и казал: "Добре. Утре сутрин по изгрев слънце ще ти дам чети­рите Веди."

Александър се почувствал на върха на щастието.

 

Явно щастие, според Ошо е, когато нещо те гложди, мъчи, но накрая го удовлетвориш.

Май така е и в Библията

Цитат

И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.

Двете сестри Лия и Рахил си съперничат да родят на Яков деца, ама не само те, ами и тези от робините си смятат за свои. Та щастието на Лия дошло, когато робинята й родила от мъжа й и с това тя имала предимство пред сестра си. Искам да кажа, че щастието зависи от нравите. Моята жена не би казала така при тези събития.

Друг цитат

Цитат

те изгониха всички жители в тая пустиня,
15. заселиха се в земята на аморейци, със силата си изтребиха всички
есевонци, преминаха Иордан, завладяха цялата планинска страна
16. и, като пропъдиха от себе си хананейци, ферезейци, иевусейци, сихемци
и всички гергесейци, живяха в нея много дни.
17. И докле не съгрешиха пред своя Бог, щастието беше с тях

Щастието е било да изтребиш всички или прогониш предишните собственици на земи и да заживееш на земите им. Имаме податка, че щастието се мени според нравите.

Соломон, смята така:

Цитат

Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.

Следващото е достатъчно ясно

Цитат

Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж.

 

Стимуланти и транквиланти са се използвали за достигане на "щастие" или поне притъпяване на нещастието.

"всички пиянствуват. За добро, а не от добро… "  Андрешко.

Щастието е субективно. Ако човек загива и изведнъж се появи шанс да се спаси, той изпитва щастие, нищо, че е преходно.

"Непреходното щастие" на мъдреци и отшелници преценявам повече като отсъствие на страсти, нирвана, а живото щастие, смятам, е силно емоционално преживяване. 

Всеки жив се стреми към своето непреходно щастие. Мъдрите знаят, че това е недостижимо. Всичко е преходно.

Ето мнението на един нов месия

"Консумеризмът ни казва, че за да сме щастливи, трябва да потребяваме колкото можем повече продукти и услуги. Ако ни се струва, че нещо ни липсва или не е както трябва, значи вероятно се нуждаем от нов продукт (кола, нови дрехи, органична храна) или услуга (нова грижа за дома, психотерапия, курсове по йога). "

А също и

"Ключовото значение на очакванията има голямо значение за вникването в ис­торията на щастието. Ако то зависеше единствено от обективни условия като бо­гатството, здравето и социалните връзки, би било относително лесно да изслед­ваме динамиката му в хода на историята."

 

А ето какво мисли един английски автор преди 3 в. в книгата си "Викарият от Уейкфийлд"

"Нека безропотно се откажем от разкоша, който не прави хората по-щастливи, и в скромното положение, в което се намираме, да се оставим да бъдем обладани от покой, в който душите ни биха намерили щастие."

Това героят казва, когато парите му са завлечени и трябва да търпи високомерието на тези, които имат добро отношение само към хората с добри доходи и продължава.

"Бедните се чувствуват щастливи и без наша помощ; какво ни пречи и ние да се научим да живеем, без да прибягваме до техните услуги, така, деца мои, нека от този миг се откажем да живеем като благородници, ако сме умни, все още можем да бъдем щастливи и да се задоволяваме с малкото, което притежаваме."

Идва ми на ум, че авторът пропагандира, мисионерства, други представи за щастието, когато са изпаднали в друг статус. Когато човек е в материално изобилие, за щастие смята едно, а когато обеднее започва да мисли другояче за щастието. Значи щастието зависи и от актуалната и предходна ситуация, от фона на който е преживяването.

Може ли да е щастлив, човек, който има нереална или лъжлива представа? По какво се различава щастието на умиращ, който вижда доктора- спасител или сина си от щастието на същия, ако вижда Исус?

Връщам се на примера с онзи, попаднал в кладенец и изживял щастие, че има кой да го спаси. Продължението може да е "Онзи го попитал как е паднал и казал "Ами, като не внимаваш, ще патиш" и отминал", а може да е: Онзи отишъл да търси въже, но докато се върне нещастникът бил умрял", или  "онзи го измъкнал, но сам паднал надолу с главата и си я разбил". Фактът си е факт. Човекът в кладенеца изпитал щастие, независимо от това, дали очакванията му са били лъжливи или не.