Срамът

Случка от някакво ТВ предаване, в което журналистката искаше да пита нещо едно 5-7 годишно момче, а то се гушеше в кака си и криеше лице в нея. 

Предполагам, че срамът е силна тревожност в социалните отношения.

Цялото внимание на срамежливия се насочва към застрашаващото го обкръжение и така пропуска или подтиска другите сигнали, което води до по- нататъшна ескалация на неадекватности в поведението. 

Смятам също, че срамежливостта е темпераментова особеност на слаба нервна система и повишена сензитивност към сигнали от социалното обкръжение. Срамежливият излишно придава свръхценно значение на социалното отношение. Смятам също, че в стресова ситуация извън обществото срамежливият не се справя адекватно, бързо стига до умора и ступор като реакция, т.е. срамът е само една проява на слаба нервна система. От значени е и натискът на културата- в българската е от голямо значение това "Да не се излагаш" и "Какво ще кажат хората", т.е. присъствието в общество, привличането на внимание се смята изначално за нещо опасно, а „хората” за най- значим авторитет.

Срамът има някои признаци на страх- зачервяване, сухота в устата, ступор. Срамът е преодолим чрез адаптационни техники- придобиване на социални умения. Новата ситуация пак ще предизвика срам, но в зоната на комфорт, срамежливият ще е напълно адекватен.

Необходимо е да се осмисли и връзка срам-ниска самооценка конкретно относно социални умения. Тези с висока самооценка не са срамежливи, но дали не е по- право, че тези, които не са срамежливи изработват висока самооценка? Във всички случаи, срамежливият реагира като човек с ниска самооценка. Поставя си много високи или много ниски цели в общуването- прим. да се запознае с президента, а обратното да не се запознава с други освен близките роднини. Реагира спонтанно дръзко на фона на трайно срамежливо поведение. (Това, горното не е резултат от наблюдение, а е умозрително)

Между другото, това момче, за което споменах по- горе, като го оставиха на мира (излезе от светлината на прожектора- внимание) незабавно възвърна спокойствието си. Това също ми е чудно- Защо?

Разликата между "срам" и "свян".

Народът казва "Няма ни срам, ни свян", значи ги различава. Не зная обаче по какво.

Имаше един разказ, дали не беше на Ст. Ц. Даскалов или друг... става дума за едно момче с дълги мигли. Даскалицата отбелязала, че е много хубав с тези ресници. На другия ден то си опърлило миглите на свещ. Според автора, пък и аз мисля така- от срам, да не е специален, да не е в прожектора на вниманието, да не му дават висока оценка, а по- добре по средата. Никакво усилие не се изисква, естествена хубост. Няма и чувство за вина. Изобщо вината е друго, аз за това пиша за срама на децата.

Може би свян е степен в тревожността в социалните отношения. По- малка тревожност.

Прим. "Тя го погледна свенливо", а по- засиленото "От срам тя не вдигна глава да го погледне".

Аналогично- "На блокмасата имаше апетитни сандвичи, но от срам тя не взе нищо". ".... свенливо тя посегна към сандвичите". Обаче в подобни ситуации под свян се проявява и нещо лукаво, кокетно, което не е точно свян. 

Друга ситуация за свян е от стари времена. Доведена в дома булка е било прилично да "говее"= да няма мнение и да мълчи по всичко. Дори да й се върти нещо в ума, тя "свенливо" гледа пода и не бива да се намесва. Т.е. свенливостта е незаемане на активна позиция в социалните отношения, докато срамът е отказ от всяка позиция "Да можеше земята да се разтвори и да изчезна", изпитващият срам чака земята да го погълне, сам нищо не прави- стои, дори не припада.

Срам и чувство за неудобство

Напоследък има един отговор на "Неудобно ми е" и той е "Неудобно е само да си облечеш панталон през главата". С това "неудобно ми е" се замества "срам ме е", т.е. срамът е някакво неудобство в социалната среда. Може би объркване, незнаене или непознатост, невъзможност да се прецени ситуацията и да се вземе решение за постъпка, да се постъпи. Неудобно ми е да ида при шефа, неудобно ми е да се изкажа, неудобно ми е да си поискам повишение или да се пазаря с търговец. Тогава неудобството изразява неопитност, отсъствие на умения за действие в ситуацията, защото е непозната, застрашаваща, извън зоната на комфорт. Значи справянето със срама се корени в превръщането на ситуацията в позната. "Когато не знаеш как да действаш, дръж се, сякаш знаеш как да действаш", "Когато не можеш, опитай се пак"- П.Р. Славейков.

Друго

А има и друго. На някого може да е неудобно, да го е срам да пее пред публика, но срамът отминава когато е хорист. Има някакви социални модели на подражание- вижда как Иванчо и Марийка излизат да пеят и е като тях, няма да го/я различат сред другите и да насочат внимание. В тълпа не си срамежлив, не ти е неудобно. 

Интересно е и влиянието на тъмнината и алкохола. Те притъпяват срама. Срамежливото момче с което започнах зарови лице в кака си. Скри външните стимули. Тъмнината също прави хората по- разкрепостени, те не виждат това, което би ги застрашило. Алкохолът също прави човек по- резистентен към средата. Това, което пречи на шофьора- да не забелязва някои сигнали, да реагира мудно, помага на срамежливия- не обръща внимание на някого си, реагира бавно и не се коси за това. Има виц за млад поп, когото дядо владика насърчил да изпие вино преди първата си служба, но е неприличен.  

Библейският срам на Адам и Ева

Не разбирам много срамът от голотата. Има си нудисти, които ходят голи и пред децата си. В Платоновата република спортуват голи, при това елинските скулптури изобразяват голи тела и на богове- Аполон, Дионисий. Явно този срам не е вроден, не е инстинктивен, а е културно придобит от юдейската религия. Търся някакви вътрешни причини и се спирам само на естественото чувство на временно отблъскване между мъжът и жената след секс. Обаче това не е някакво отвращение, а нещо продължаващо минути. Е, при англичаните продължава по- дълго.  . От етнографските популярни филми, аборигените имат препаски, но то е по- скоро за защита на половите органи. Гледал съм и да си ги крият в тръбни стебла, а във Варненския некропол има златен калъф за члена на вожда. Това дори не е криене от срам, а подчертаване.

Понеже библейската религия и последвалото християнство са основани на някакво чувство за вина, смятам, че по- скоро това е насаждане на вина. Евентуално и някакво помирение, т.е. да не се изтъкват тези с по- големи, че и обрязани атрибути. Всички да си ги крият.

Във всички случаи, намирам библейския срам за културно насаден, а не природен.

Несериозно лечение на срама.

Има едно сурово и жестоко лечение срещу срам. "Глад срам няма"

Ако сте забелязали колко общителни и контактни са бежанците от бедните страни ще разберете същността на лекарството. Когато имаш силна потребност от най- необходимото, надмогваш всеки срам. Ще просиш ли, ще работиш ли, ще крадеш ли, твоя работа. Не се срамуваш от хората и от бога, само и само да се заситиш. Ако те заплашва безработица, ще преодолееш срам от шефа. Ако няма храна, ще станеш готов за робуване. Ако силно ти се иска..., е, сещате се, на подвизи си готов.

Социално неприемливи действия и срам.

Общественият натиск изисква да се изпитва срам, когато се извършват действия, които традиционно се смятат за морално нарушение. "Как не те е срам?", питат младежа, който не се отнася уважително към родителите си и възрастните и ако той преди е ругаел майка си безсрамно, сега се изчервява и потъва в срам (поне така би трябвало). Това означава, че именно тези думи са го засрамили. Събудили са съвестта му, накарали са го да почувства вина, а не самото действие преди това. Изглежда формираното още в съзнанието на детето страшно чудовище- социум се събужда от думите на някоя бабка и човек реагира рефлекторно. Е, понякога са нужни по- дълги проповеди и досадни "конски" за да се почувства и изрази срам. Тогава срамът се смята за достатъчно наказание и на виновника се прощава.

Искам да кажа, че демонстрацията на срам (искрена или фалшива), също като демонстрацията на плач, молбата за милост е от белезите на подчинение на социалните норми, нещо като куче, което ляга по гръб пред по- силното, поради което бива приемано охотно от тези, които искат да наложат волята си на другите. Който може да се изчервява, да му се стяга гърлото след простъпка е по- добре  приет в обществото. 

А сега в противоположната посока. Безсрамните. Напоследък става доста често едно непристойно явление- уриниране на публично място. Изглежда се смята за заслужаваща чест демонстрация на пренебрежение към нормите. Само че който системно нарушава нормите губи мярка за приемливо и неприемливо. Смятам, че безсрамието води до ненормално поведение, а от там до лудост. Така че, когато ви се ще да пуснете една вода, скрийте се. Не го правете пред хора, защото пътят води към лудницата.  

Срамът се проявява, когато лицето знае, че не постъпва според нормата. Ако му се каже, "Как не те е срам", но той смята, че не престъпва нормата, ще реагира по друг начин, но не и да се засрами. А може би, за засрамването играе роля наличието на морален авторитет. Т.е. думите на бабата "Как не те е срам" ще предизвикат засрамване само ако съществува уважение към по- възрастния. В инакъв случай простакът  може и да я наругае.

Хипотеза: Ако се обърна към участници във форума с "Как не ви е срам?", то ще получа реплика и няма да ги засрамя. Ако съм авторитет=администратор, може да последва нещо, но мисля, че няма да е срам.

Интересно е положението, че децата са по- срамежливи, макар да са и по- невинни. Това е в противоречие, че срамът е свързан с вина. По- скоро срамът е свързан със способност да противостоиш на другите и да си уверен. Детето се чувства застрашено, засрамва се и се прилепва към закрилника си. В този смисъл срамът е по- близък до тревожността от социално въздействие и предизвиканото от нея разстройство във вегетативната нервна система- причина за изчервяване, изпотяване, ступор. В потвърждение на това е, че срамът намалява сред тълпа, в тъмно, при употреба на алкохол, т.е. в ситуация, когато стимулите/сигналите се намаляват или се притъпяват. С възрастта се усвояват повече умения за избягване, както и се случват по- малко ситуации на тревожност. 

Да речем, срамът, когато човек е хванат в лъжа. С времето се натрупват повече случаи на лъжа и човек започва да пренебрегва, когато е уличЕн. Наркоманите безпроблемно лъжат когато ги питат за ползването на наркотици и това не ги засрамва.

Аз разбирам и шофьорите на ТИР-ове, на които се налага да уринират до гумата на камиона без да ги е срам. То и няма от кого. Аутобанът не е обществено място. На обществено място и те поддържат достойнство, защото неприличието си е неприлично.

Изглежда, че срамът не е близо до страха. При страх обикновено се побледнява, но при срам винаги (?) се изчервява. Заради това споменатата тревожност (anxiety) пред хора не бива да се смесва или използва вместо страха (fear) от хора.

Прочее, безсрамието не е адаптиране и преодоляване на тревожността, а е игнориране на социалните влияния и взаимоотношения, което води до социална дезадаптация, дори е предтеча на лудостта. Примерно в момента, когато човек престане да го е срам и започне да си говори на глас, за него казват, че "не е сам", т.е. е луд.

Един анекдот за Диоген Кучето- на агората уринирал, според други матурбирал. Упрекнали го, а той казал, че щом други удовлетворяват нуждата си от храна на агората, защо той да не удовлетвори друга своя нужда. Заради такива неща го наричали кучето, невъздържан, не се държи според човешките норми. В ж.р. мастия.

Една друга библейска случка за голотата и реакция на посрамването

Ной или както е в българския фолклор Дядо Нойо, след потопа станал земеделец и лозар. Направил си винце и се опил. В колибата си се търкалял разголен. Един от синовете му- Хам го видял и казал на другите двама, които дошли с дрехи в ръце, доближили го вървейки гърбом и метнали дрехите върху му. Като изтрезнял и научил за станалото, дядо Нойо се смутил, след което проклел внука си- сина на Хам да робува начичовците си. Може да се прочете в Библията, Битие, гл. 9. 20-27.

Значи дядо Нойо съзнава, че се е посрамил, обаче не се изчервява, не се смущава, а реагира агресивно. На практика в постъпката на Хам, да не говорим за сина му, няма нищо осъдително. С какво са си навлекли гнева на патриарха? С това, че Хам случайно е присъствал на нещо унизително? Така владетелите не обичат да бъдат разкривани техните грешки, тяхната вина, техния позор и срам. Те са готови да убият такива свидетели. 

Та, срамът притеснява подчинения и прави агресивен властелина. И в двата случая се отразява на самооценката, но склонните към ниска самооценка си я задълбочават (Ах, какъв съм бунак, пак се изложих), а тези с висока самооценка си я възстановяват, откривайки вина у другите (Ах, какви бунаци са ония, мамицата им).

Явно и активната реакция (нападай или бягай) е присъща на срама.

Още нещо. Ако Ной не знае, че е бил видян, Хам нямаше да има вина. Значи ли, че не всевиждащото божество е наказало сина на Хам, а дядо Нойо и дали ако Хам- на руски безсрамник, наглец е направил нещата тайно от света, божеството щеше да го накаже? 

Заради различните съществуващи мнения и авторитети е въведен изключителния морален арбитър- бог, реализиран чрез говорителите му- старейшината, свещеникът, бащата. Ако Ной не беше чул какво е направил Хам, нямаше да го обвинява. 

Принцеса Даяна съветвала принцовете- "Можете да правите каквото искате, само да не се разбира"

Срамът не е изцяло токсичен. Човек не бива да се оперира от срам. На никоя възраст не е късно да станеш за смях, да те посрамят. Но как се разделя токсичния от градивния срам?

Ще насоча размишленията в друга посока.

Случи ми се да ме е срам заради жената, с която бях. Срещнах познат и я накарах да изостане, за да не ни вижда заедно приятелят. Премислих и се разделихме. Щом ме е срам да я покажа пред хора, защо съм с нея?

А връзката с анонса на темата е такава- срам ни е пред някого, когото смятаме за важен, за авторитет.