Размисли

Както става ясно, причиненото страдание бива умишлено или неумишлено. В темата за войната на половете https://www.kaldata.com/forums/topic/312669-модерните-жени-мразят-мъжете/?do=getNewComment става дума за преднамерено причиняване на страдание. Обаче има и друго, когато хората са добри, с добри намерение, но не винаги се получава, а после страдат от направеното или с безразличие за чувствата на другите си гонят интересите, а това причиняват мъка. Едното. 
Половото съзряване и половото привличане се характеризират с интерзивни ендокринни промени. Това са вътрешни промени. Същевременно има и външното преструктуриране- в социалните връзки и на двамата участници. Казано с пример, момчето възмъжава,търси си жена, намира я, след което влиза в някакви отношения с тъст, тъща, балдъза, щурей, съседи и приятели. Момичето също променя тяло и среда. Това създава нарушение на комфорта на всички. Преструктурира системата.

Другото

Кое е неразположение, грижа, а кое страдание. И това е въпросът, който важи и за насилието, и за обичайното. Защото твърдят, че са естествени сексуални практики на насилие, щом двамата ги желаят и опасни, когато само един ги желае. Дори насилието бива търпимо или бива компенсирано от други ценности в отношенията. Примерно съпругата страда (?)  от изневерите на съпруга ,но се примирява, защото той й осигурява охолен живот. Или един почти романтичен случай- съпругата е хладна в секса, но цени мъжа си. Тя по английски приема онези неприлични движения.

Ана Каренина стига до самоубийство, предполагаемо защото страда. Какво толкова? Има си мъж, дете, има си и любовник. Направо безупречно по парижките разбирания. Неразбираемо е кое е страдание и кое нещо обичайно и търпимо.

Да речем, г-н Мазох, оня с мазохизма, който обичал жена му да го пляска яко. В един момент, когато тя му поднесла топла бира,  да отиде в дружеството за защита от домашно насилие и да каже, че тя го пляска яко, от което той страда неистово.

Как умниците да разберат, че той наистина страда?

 

Съществуването на самоубийства от несподелена любов и на престъпления от любов ме карат да мисля, че любовта е кратка и преходна, но много силно чувство, а засягането му, непълнотата и невъзможността да се реализира носи страдание. То е като жаждата- много е хубаво да е наситена, а невъзможността да я наситиш е страдание.

Че има проблем, има. Може да не е страдание, но във всички случаи е грижа. Хората ходят по врачки и ходжи, правят им магии за и против любов. Неяснотата какво да направят ги подтиква. 

Жена иска да върне любовта на мъжа си и страда. Друга иска да я залюби не кой да е, а именно Мъдьо или Пешо, все едно. "Ще умра без него". 

Ама не става така, бе хора. Любовта припламва. Не можеш да караш все с газ до дупка. Моторът ще се скапе. Натиснеш, натиснеш, пък отпуснеш. Жената вика, давай, давай, искам, ама си има технологични изисквания. 

Казват, че съпругът бил магаре, вързано за слива. Ама не всички са здраво вързани. Искат по- свежа тревица. Стопанката се сърди. Боли я. Ама тревата е изпасена, а там, под другата слива е тучна и хайде...

Пък жените да не стоят зашити? Не съм им в ума, не мога да кажа, но хората разказват...

Така че, страданията са реалност, обективност и бъдеще. Въпросът е или да се привиква, или да се променя, или да късаш и `фърляш- бягство му е майката. Това е.

Тънката разлика между "негативно преживяване" и "страдание" прави междуполовите отношения много лесни за медийна и пропагандна шумотевица. Как да разберем, ако секретарка е дала на директора и после се е оплакала  от него движейки се с "Ми ту"? Гадна работа. Ако той прави запис как тя е викала"Ох, мили" това е извратеност. Ако я отстрани защото му се натиска е сексуална дискриминация. Ако я кара да ходи със затворени рокли е намеса в личния стил на живот. Омагьосан кръг. Трябва да се изясни кое е страдание и кое объркване, проблем и пр. безобидни преживявания. Чувството за отхвърленост- най- голямото страдание в любовта.

И особено обяснението за отхвърлянето. Ако обяснението е с външна причина- "Голяма шматка е." или "Кой ходи на среща в тоя дъжд" перспективите са добри. Обаче ако се намира обяснение в самия себе си, нещата стават лоши. "Глупав/а съм, що се занимавам?", " Сигурно ме смята за грозен/на, дебел/а, тъп/а,селяндур/ка" водят до объркване, защото този който го мисли, смята, че е генетично и непоправимо такъв, а това, че го отхвърлят е поредното потвърждение. А щом е такъв, то такъв ще е и при следваща възможност. Страданието води до озлобление и ескалация- отмъщение, вкл. физическо. "Ще й/му покажа дали съм глупав, като взема ножа/пистолета". 

Не, че е лесно, но с близка подкрепа, с обяснение, че несъвпадения се случват по- често, но има и шанс, страданието отминава.

Много ми харесва метафората със секретния ключ- Всеки има в някаква степен някакви характеристики- ум, артистичност, сексуалност, образование, богатство и др. по избор, като са и зъбчетата и тяхната големина върху ключа. Партньорът/ката трябва да съответства, иначе няма да се отвори вратата за рая. Колкото повече съответствия очакваш, толкова по- трудно ще намериш. Ако поизпилиш, напасваш някои различия в ключа или тая работа се случи с ключалката, имаш по- голям шанс да отключиш. Забелязал съм, че по- разработените ключалки пропускат или търпят и ключове, които не са съвсем за тях, но става работата. Пък има и едни разбити, които се отварят с кой да е ключ и дори с ножче. Тогава пък е проблем, защо и на други тая се открехва. Абе, страдание  . Пък има и едни шперцове- донжуани, казанови и ловеласи, дето са толкова чаровни, че с поглед им се отварят. Направо потискащи чаровници.

Така че уроците са два. Не търсете вина в себе си, а в несъответствието. Не се предавайте на униние, защото има още толкова много ключове и ключалки, които трябва да се проверят, че просто няма време за губене. Вратите на рая са отпред. Просто трябва да се намери своята.

·                                  

Нееднакъв начин на живот, степен на развитие, всяко различие поражда търкания и необходимост от напасване. Сещате ли се в "Севилския бръснар"- д-р Бартоло е взел да възпитава Розина по своя система, така че да стане подходяща за негова съпруга. Обаче тя е млада. Иска друго и то по- често. Докторът страда, за което му се присмиваме. 

Ами онези моргантични бракове на владетели, които още не са излезли от детството? Как ще стане тая работа? Като съзреят, те стават различни, а като са с царска кръв, стават и неотстъпчиви. Да не мислите, че Борис III е ходил на лов само от ловна страст? Ходил е защото не му се е стояло в къщи при жената, която като е изпълнила дълга си за наследник е можела спокойно да го игнорира или дори да показва непоносимост.

Страданието е част от всички взаимоотношения. Въпросът е да е в рамките на безопасното. Да не е от престъпления по НК.

Ами децата? Още с появата си те поставят проблема за преструктуриране на семейната система. Родителите се объркват, особено ако са сами, без помощта на старите. А болестите? Самотните майки се ужасяват. Наистина е страдание, когато единият родител не иска или не може да съдейства в такива жизнено важни случаи. Особено жените, да се нагърбят с остър жизнено важен проблем е непосилно. 

Всеки знае, че много от семейните проблеми са свързани с децата. Семейните разправии са винаги белег, че има проблем. Някои са лесно решими, други трудни. Двама е по- лесно да решават трудните без да страда само единият.

"Да умреш от любов" Възможно ли е това? Ами телесно изтощение от сексуални излишества? Май са само романтични легенди. Чак пък толкова... За това, как се променят отношенията от мисълта за липсата на нещо и от неговото реално присъствие е много хубава следната българска поговорка.

ОХ ЗА ДЕЦА, ОХ ОТ ДЕЦА.

Като приема, че любовта е някакво силно и запомнящо се преживяване, страданието, свързано с него е и фрустрацията от липсата му или усещането за такава липса. 

При това промяната е съвсем естествена. Вътрешна- изтощават се хормоналните ресурси, умора от постоянни любовни действия, натрупване на отегчение от взаимоотношенията. Външни причини- работа, роднини, каквито и да са неблагополучия. Как да обичаш, като жена ти току що е ударила колата?  

Наистина, като съм бесен, че ме чакат разправии със застрахователи, полицаи и майстори, да ми зададат въпроса "Защо се сърдиш, не ме ли обичаш вече?" е страшно неуместно. Направо тая жена ми лази по нервите. Психически тормоз. Сега да й обяснявам ли или да ида някъде да се напия?

... и колелото се завърта- аз страдам, тя страда, аз, тя и т.н. Накрая ще взема де й ударя един тупаник.

Две от причините за страдание в любовта

Незнание. На любовни отношения човек се учи, а в процеса на учене често прави нещата несполучливо

Разминаване в целите, очакванията, интересите. 

Ако една мома очаква брак, а юнакът иска само плътта й. Ако юнакът очаква вярност, а момата иска по- млад и издръжлив жребец. ... такива ми ти работи.

Как мъчително е да гледа човек болни. А колко по- голяма е мъката, когато това е любим човек. Изглежда природата и нравите са направили нещата поносими. С грижите любовта се стопява и когато вече не толкова любимият стигне до смъртта, преживяванията са съвсем с мярка. Светът е пълен с вдовци и вдовици, които са били много влюбени в съпрузите си. Каквото и да си приказваме за равенство и мъжете, и жените имат някакво чувство за статус и разлика с другите. Може да се нарече стил на живот, а може и класова разлика. А на човек хем му се ще да бъде приет при по- горните, хем му е криво, когато там го гледат с презрение. Не зная как е протекъл живота на Пепеляшка, но добрата фея сигурно се е погрижила да й даде и добро възпитание освен кристални пантофки. Дори селяндур да си позволява да се държи като с равни с по- издигнати, те ще го пренебрегват, ще се чувства подтиснат и непременно ще си го изкара на жена си, според своята представа за подтискане. Общо взето, в живота винаги има по- горни и те предават поведенчески опит и негативни чувства на по- долните. Когато един в семейството намира другия за по- долен, той ще се отнася така, както е "прието", както има опит с по- горни.

Искам да кажа, че близостта на социалния статус дава по- голям шанс да няма страдание от разликата в начина на живот. Не че не трябва да се стреми човек нагоре, но за успех са му необходими качества и подходящ момент- някоя рязка промяна при която никой не знае как е редно да се държат долните и горните. А в другите периоди е по- добре с малки тихи стъпки, стъпало по стъпало нагоре... и да не си изкарваме на другия в семейството това, че не сме в най- приятното място на света. Ако сме намерили ключалка и ключ, не бива да се сърдим, че сме на крива нива. То е нещо коренно различно.