БИВШАТА

 

/ разказ по действителен случай /

 

 

Понеже раснах в прекрасно, обичащо се и хармонично семейство,дълго време не знаех що са това проблеми в брака.

Помня, баща ми разведе един клиент, на когото женичката била толкова проблемна, че го заливала с манджата, която готвела, след като се скарали нещо или я лисвала в кухнята като втори вариант.

Момчето не знаеше да бие жени и доста ядове бра, докато баща ми, печеният адвокат, го спаси отвсякъде.

Имаха две деца, момче и момиче.

Доказаха, че не в ред женичката, не можа да остане в апартамента му след развода, а децата ги отгледаха нейните родители.

Поотдъхна си човека и си намери хубавица от Габрово. И тя разведена с дете, момиченце.

Ожениха се и моите родители бяха поканени на сватбата.

Минават години, дружат си нашите семейства, имаха още две деца,момче и момиче, и те отраснаха. Приятелството не прекъсна. Гостувахме си дълги години.

Отдолу беше свекървата, един етаж по- ниско. И нея развежда баща ми. Мъжът й я изгони, но тя успя да си купи апартамент под сина. По-късно имаше прехвърляния на апартаменти. А бе - дружба.

Ама кой да знае, че и тя палела черги, та не сме усетили миризмата.

Та стоя си аз един късен следобед у хубавата съпруга на клиента на гости, тя гледа по майчинство второто им дете, пием си винце, хапваме си и си приказваме драго и благо. Много си бяхме допаднали.

Звъни се на вратата, Мариана,домакинята, отива да отвори  като смяташе, че е някоя съседка.

Бре чувам аз едно тутуру- путуру, явно Мариана беше изблъскана и в кухнята без покана влезе стремително непозната едра жена, неприятна на вид и видимо фиркана.

След нея лети Мариана и ми обяснява, че не могла да се справи, това е бившата на мъжа й.

- Коя сте Вие? - без поздрав нападателно ме пита новодошлата.

Обаче аз курназ:

- Дъщерята на адвоката, който ви развежда с бившия Ви съпруг. А вие какво търсите тука?

Онази се стъписа.

- Аз не искам да преча, дойдох нещо належащо да поговорим с Мариана.

- Марианче, ще говориш ли с тази дама?

- Ще поговоря, щом иска.

- Поговори. Аз ще почакам да свършите разговора.

Смигвам й окуражително и тя се поуспокои.

Заведе я в друга стая, поприказваха не много дълго време, очевидно бившата не е очаквала по това време да има свидетели, и си тръгна.

- Как се държа?

- Ти я укроти. Леле, изкарах си акъла с тая.

После се обади мъжа й, не знаеше нищо, тя обясни какво е станало, аз потвърдих и успокоих и него, че ще поостана още малко, докато се върне от работа, че не се знае дали няма да се присети отново да дойде.

Пак си приказваме, приказваме, Мариана казва:

- Чакай, докато не си е дошъл Славчо, да ти покажа какви любовни писма получавам от майка му.

На машина са, но по текста личи, че са от нея.

Мариана отиде в хола и донесе оттам една бая дебеличка папка, старателно перфорирани и подредени листа в нея с текстове.

Кога ми даде да видя, хванах се за главата.

То цинизми, то клетви, то обиди.

Наистина личеше, че са от свекърва за мразена снаха.

Но защо? Един Господ знае.

С право се беше развел мъжа й и с нея, доволно пообран, преди да я изгони от неговото жилище.

Всички измряха.

Баща ми уреди наследствените апартаменти кой на кого без проблеми, той ги умееше тези неща и животът мирна и потече в нормалното си русло.

Внуците се ожениха, доколкото разбрах, само тяхното момиче, на Мариана и Славчо, не случи нещо.

Животът ни раздели. Поостаряха и моите родители, грижи, тичане, но тази гледка на бившата и тези текстове на свекървата ми обясниха много неща нагледно, не от правна гледна точка.

И да ви кажа, лудата Хвърли тенджера такива писма не беше получавала, а доброто Марианче. Свекървата не понасяше и първата, ама знае ли се, дали няма да я олее някоя гореща манджа и нея, та мълчеше и на нас си изливаше ядовете.

 

 

17 април 2022г., София

Росица КОПУКОВА