Дъждът вали
косите ми са мокри,
вървя бавно,като сянка,
невидима е мойта болка,
невидими са мойте дни
и само стих посредствен
надраскан в тъмното дори,
за болката ми знае,
за мечтите-кой ти пита,
а денят се ниже бавно
дъжд и вятър и аз с тях,
като дух безмълвен нося
своите надежди.
Препоръчани коментари