НА ВИТОША
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 450 прегледа
Всякъде е някак си магично,
времето е спряло в красота,
нямаш нищо твое, нищо лично,
но сякаш ти принадлежи света.
Приказка в зелено, в многоцветно,
мир, спокойствие и тишина,
буря де е минала ответно
напомня ти, че е величина!
Мислех си, че камъкът е сила.
Не, приятели. Водата, тя,
дето мине и е повалила
корен, камък, клони и скала.
И с идеята да се познае
някой слага глупав стенопис,
поколенията да узнаят
кой е празноглавият, На бис
да го викнат идните години,
ала вече няма да е той.
Ние ще си минем и заминем,
но над глупостта стои "герой".
Замълчала се е планината,
среща ни със своя доброта,
милва ни със обич светлината,
ние сме признателни деца!
Стихописът тук ще го оставим,
за да има наш словесен брод.
Пак към нея като се отправим,
тя ще чуе тайният ни код.
26 май 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари