АБИТУРИЕНТСКО
От Росица Копукова в МЕМОАРНА ПРОЗА
· 426 прегледа
Преди няколко дни гледам абитуриентите до нас.
- У-у-у-у-у-у-у-у....
- А-а-а-а-а-а-а-а...
Вой до небесата Крясъци. Две момичета държат в ръце нещо като факла с цветен огън - едната в розово, другата в лилаво, ама нали съм си вече на 64, не разпознавам новите наименования.
Едни кич- роклета, едни раздърпани момчета.
Добре поне, че ми показват красиви младежи и девойки във фейса, та малко да се освестя.
И си спомням нашия директор в елитната гимназия, дето, ако не ти е закопчана престилката догоре, якичката бяла и изгладена, както и униформената престилка, те връщаше за първи час и ти пишеха отсъствие.
Бивш полковник, станал педагог. Ама ни научи на ред, макар по партийна линия направо директор да са го сложили.
Последният учебен ден момичетата бяха само в бели тоалети, такава беше традицията, момчетата в елегантни костюми.
Минавахме покрай българското знаме в двора на гимназията и го целувахме, а после се сбогувахме с преподавателите.
Някои вдигаха учителите на ръце от момчетата, най- добрите, и учителки също.
Какво "у-у-у-у", какви розови и лилави пламъци, какви крясъци? Нищо подобно.
На абитуриентската вечер бяхме в зала " Универсиада" с тоалет, шит при шивачка, фризьорка ни гласи,първите златни бижута и кола ни водеше до гимназията. В случая с мен, наши приятели и 5-6 кавалера, изпращачи.
Оттам ни взимаха автобуси до залата. Няма шест-пет.
На втората вечер - сбогуване с класа в заведение, ама тихо и мирно. Докъм 22ч. и по домовете.
Никакви нощни запои, излезли млади хора по прозорците на колите и прочие.
Нито сме били зле облечени, нито с ураджийско поведение, нито младежи шофираха. Родители и близки караха колите.
И една романтична атмосфера, дето сега липсва.
А изпращачи за бала, цял апартамент беше напълнила майка ми и от гозби и питиета, милата, си забравила очилата в хладилника, та ги откри на другия ден на закуска.
Смея да кажа, че имам по- хубави спомени от днешното време, прекрасни снимки и филм от кинорежисьора чичо ми Величко и оператора Атанас Тасев, Бог да го прости. И чичо също. Големи приятели бяха и той беше все у баба и дядо на гости.
Сега наблюдавам уличната радост на младите и ми прилича на изпуснат Дух от бутилка. Дано животът им донесе късмет , образование и успехи. И сбъднати мечти.
28 май 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари