СПОМЕНИ ЗА БЛЮДОЛИЗНИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ ЗА БАЦЕ ТОШО ЖИВКОВ
От Росица Копукова в САТИРА
· 915 прегледа
Днес не е проблем да светнеш поетичния навигатор и с помощта на Гугъл и нета да се пишеш "велик творец", но навремето компютри нямаше.
Но имаше словослагачи на баце Тошо и спомените за тях са направо като за смешници.
Както, впрочем, и сегашните " поетични навигатори".
Паметливите ще се сетят за сборници с ежегодно име "Априлски сърца".
А вътре - бай Тоша с мед помазан, та размазан.
Ей ви например Александър Геров, "На другаря Живков", 1981 година.
" В тебе има нещо от Левски,
в тебе има нещо от Ботев
и мойто сърце ръкоплеска
в името на живота".
Леле!
И това не е всичко. Геров е писал още блюдолизни словца.
Но да уважим и друг: Усин Керим и неговото поетично лизачество.
Партизанското име на пишман партизанина Тошо било Янко.
И Усин пише стихотворение "Доверие" през 1980 година.
"Не бе ли ти преди другарят Янко-
ту млад миньор, ту стар орач на нива!
Сънуваш ли на срещи как отиваш,
поел през нощ като тревожна сянка....
Що не дойде бе, Усиме, в кантората на баща ми, да чуеш как разказва човек от Говедарци, кога Тошо е прибирал парички от д-р Мара Малеева и е цакал табла в кръчмата, а после се запилявал като сянка.
Какъв орач, какъв миньор си бълнувал навремето?! Пълен абсурд!
То и Здравчето Мравчето лъже, че е от Перник, ама е от село Църква, Пернишко и има съмнение, че й пишат книгите с основание, както на Тошо речите!
Като Димитър Методиев например..
По него да сложим Джагата или Георги Джагаров, свързочника на Маргито Питкова с " голямата поезия".
Голямо лизотворчество пада на 70 - годишнината на Тошата.
Туй се пише на Нова година. Дълго е, но ето една част:
"Размахвайте дори юмруци,
но ни водете към възход!
Защото вие сте обречен
и от живота сте избран
мига, деня самата вечност
да преустройвате по план".
Та и родата е възпята!
Леле! За предсказанието, че вечността на преходните ще свърши за 45 години, дядо Влайчо Пророка, достоверният, забърса калта на Белене.
Другият герой на априлската линия е Марко Недялков. Голямото падение е в едно стихотворение "Видение в Мургаш". Па Нино Николов, па Блага Димитрова, па Богомил Райнов ля венцехвални строфи за другаря Сталин.
А голямата работа свърши Любомир Левчев като през 1985 година обяви Тодор Живков за най- големия приятел на българската поезия и го награди с Почетен златен знак на комунистическия СБП "Безсмъртен български Пегас".
Донякъде е по- лесно за една жена да се изпоетизира. Сваля бикините и урежда въпроса. Ама за мъжете - зор!
Подобни бездария народът забрави, но-о-о-о-о....някои по- паметливи като мен и други, не!
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари