Странен живот
Дали е странно или за някого нормално.До вчера сте били близки,споделяли сте болки и радости,били сте свързани от родители.Но в някакъв момент живота ги напуска,тъгата и тя обединява,до момента в който ти си просто чужд. Тогава си спомнят до кога майка Ви е стояла в къщи и е следяла дали пишете красиво.Идва злобата ,защо на мен са подредили стая с бюро ,легло и най различни неща,за мен осиновената,а за нея родната няма-тя спи при баба ни всяка вечер.Била съм на 8 години,от мен ли е зависело всичко,не от родителите ми.Всички спомени се натрупват и помитат,ако е имало чувства,емоции ,аз отново съм чуждата.И какво от това ,че съм пострадала,нима заслужавам да ме видят,дори да звъннат по телефона.О не ,на нея не и трябва "сестра" и то осиновена.Мисля си,че дори човек,който ме е мразил,ако пострада бих го посетила да му вдъхна кураж,да се възстанови.Това на мен не се случи,може да съм била надменна или не знам каква..
Живота и без нея"сестра "-ми ,продължава,но ме натъжава защо е било лицемерието дълги години,неин начин на общуване,жалко наистина,много жалко...
-
1
-
1
Препоръчани коментари