ЛЕЛИНО МОМИЧЕ

 

/ разказ по действителен случай/

Когато обвиняват учениците в разюзданост, аз винаги имам едно наум, защото добре помня киселите краставички и по мое време. Още от прогимназията имаше момиченца, които парадираха с бюст, момченцата с други работи, пък в гимназията позабременяваха, но предвид строгата дисциплина, това се прикриваше и "ни дума, ни вопъл, ни стон", за да не ги изключат от училище, че път за никъде после.

Една такава многовлюбчива съученичка беше Виргиния Георгиева, чиято леля преподаваше в същата гимназия и стоеше нависоко в партийното ядро.

Зовяха я ККЗ, разбирай "кожа, кости и злоба".

Вергито не беше иначе глупаво момиче, родителите й -научни работници, добро семейство, имаше и по-малко братче, но, казва ли ти някой какво става в момичешката душа и защо някое такова момиче от добро семейство се хързулва по нанадолнището.

Проблемът при нея идваше от това, че не беше харесвана. Нисичка малко, трътлеста, със закръглено лице и кестенява не много гъста косица, Виргиния съзнаваше, че не може да се мери нито с хубавиците в класа, нито в съседните класове.

Ама пусто сърце не трае и тя се бе влюбила в един Валентин, много красиво, високо, стройно, русо момче.

Бях й близка приятелка и не се побоях да й кажа:

- Що търсиш там с твоите очета, ма Верги? Този е красавец, не се обърквай, баща му спортист, той - спортист, ще търси някоя с красива визия, мила, ти спираш на гара "Симпатична".

Тя не ми се обиди, а и много скоро се видя, че излязох права. Вальо си намери една много сладка девойка от своя си клас, те и двамата не бяха от нашия. И тя по-нисичка, ама стройна, слабичка, лице хубаво, коса бухнала, русичка като него.

Изкараха си заедно гимназията, той влезе в спортния университет, тя нещо филология не можа, та друго влезе. Следяхме какво ще стане с тях, защото Виргиния не мирясваше и навярно очакваше да се разделят, но те завършиха, ожениха се и им изгубихме следите после. Поне аз.

Добре че тогава не бяха магиите на мода...

Луднало на тема "няма да ме харесат в любовта" Вергито намери едно момче от съседен техникум още в девети клас и заформиха двойка. Не беше лошо момче, не беше и интелектуален връх, познавах го, идваха и на вилата ми на гости даже, но моята приятелка така се увлече в любовта, щото понамали успеха, а в 11 клас забременя.

Разбира се, аз първа научих това нейно признание, под клетва да мълча , както и че леля й ще оправи нещата в Медицинска академия, без знанието на родителите й.

Така и стана. Виргиния абортира и въпреки че успехът й накрая беше далеч от отличен, леля й помогна да влезе "Българска филология", искаше и "Журналистика", но не успя. Все пак партийните й връзки тогава бяха доста яки и тя уреди племенницата.

ККЗ- то беше женено, но нямаше деца и се грижеше много за Виргиния и брат й.

Виргиния завърши, ожени се за това момче след войниклъка, явно се боеше да не го изгуби, стана учителка после. Аз приключих с нея приятелството от раз заради връзкарството в университета, от което ми дойде в повече, пред вид, че аз се борех честно за същата специалност.

Направо я отразях да не се обажда повече.

Няколко съученички бяхме бесни на леля й и затова, че тя, която ни преподаваше история, ни продаде теми с грешки с цел да не вземем висока оценка на изпита, за времена и събития, които се искаха извън учебния материал. Та ни провали, макар и не до дъно. А тогава се искаше и втори изпит, история.

Учихме що учихме, след 1989 година и аз си взех мечтаната филология, но тъй като живеехме недалеч доста време една от друга, разбрах какво става.

Вергито натворила две деца и се развела. Любимият не се оказал " момчето от Техникума", сблъскали се с родителите й на тема "култура", яла малко тупаник за освестяване и тя, и тъщата, и лелята, така де, по ненаучната методика на средностатистическия българин и се развели.

След това ги отчуждиха, взеха апартамент и доста време не се чу нищо за Виргиния, но пък остана учителка в махалата.

Оттук-оттам се разбра, че Виргиния се оженила втори път и имала трето дете. Бракът траял до 1989 година, когато много мъже, търсещи я връзки, я жителство, я облага напуснаха жените си и си хванаха пътя. Така се случи и с нея.

Мъжът й, който нямало друг начин да дойде в София тогава, се развел скоро след промените и с първите Зелени карти отлетял за Канада. Не щял ни да я чуе, ни да я види.

Бившата връзкарка остана сама с три деца, недолюбена от двама мъже и на нейните рамене падна грижата да ги отгледа.

Животът е често пъти непредвидим, но винаги ти дава реванш за неща, където си сгазил лука и си помислил, че винаги ще има кой да ти помага!

Дано са й живи и здрави децата и са се научили да се оправят сами.

4 септември 2022г., София

Росица КОПУКОВА