КОПНЕЖ ПО НЕДОСТИЖИМОТО
От Росица Копукова в Литература
· 433 прегледа
/ разказ по действителен случай /
Че "Везната" Станимир Гочев си падаше по мене, от пръв поглед ми беше ясно много отдавна, ама той не знаеше, че съм голям карък като не харесам някого.
Не беше ни грозно, ни необразовано мъжле да ви кажа, малко по - големичък от мен. Прикриваше някои работи, но го издадоха "добри другари", за да го изтикат встрани, но не ми беше на сърце. Не че се повлиях от тяхното мнение.
Веднъж Станимир реши да дойде у нас с поръчка за редакция на книга, както си му е редът. Поканих го, ама ми спокойно, защото баща ми си при мене, няма как да се засили за преспиване.
Уточнихме всичко,разбрахме се като хората и, както предполагах, приготвил си беше човека в голямата чанта и пижамка, и бельо, и мъжки аксесоари, но се наложи да си ги изнесе, както си ги беше донесъл.
Работата му свърших, но не го допуснах до себе си. Мерак му голям, види се, то, анджак, не се живее и сам, а на Станимито му се женело, така казва. Викам му, ще го запозная с приятелка. Ако не е за мене, поне за друга да се хване и две души да събера.
Търся я подходяща, уреждам среща / що бюро за запознанства не бях отворила, успех щях да имам!/. Тя го харесва, тръгва работата, след два месеца няма, приятелката ми припищява - въртял номера и бягал.
- Що така бе, Станимире? - питам по телефона.
Само го гонела за секс, идвала му в повече.
Запознавам го с втора, пак се постаравам да се харесат, около мен приятелки бол.
Тръгва работата , няма два месеца и тя припищява - бягал.
- Що бе, Станимире, така правиш?
Искала да живее при него, още неопознали се.
Сякаш забрави какво беше сложил той в чантичката за у нас?! Ама замълчавам. Не мина много, шанс ми пада, запознавам го с трета.
Уж му допадна много, няма два месеца и тя звъни - бягал.
- Що така, Станимире? А бе на тебе не може да ти се угоди?
- Ами не може. Не си ти, затова.
Боже, изложих се пред жената. Омънках нещо измислено- недоизмислено и след това признание, направо зачезнах.
Не се обади повече и Станимир Гочев.
Реших, обидил се е.
Минава време, засичаме се на едно представяне на книга. И двамата тогава ходехме много по събития, писатели нали, почитаме колегите, нищо че си имаме други професии.
Гледам Станимир с една жена, видимо сближили се, ама хич не беше хубавица, милата, като че ли и по- големичка от него.
Моите дружки къде-къде по....
"Нищо,викам си на акъла, може да му е допаднала я по перо, я духовно...." Какво намери в нея, не разбрах, ама мълча си, не се бъркам, разбира се.
Мина година, все с нея идва по литературни събития, на следващата година и нея я няма.
Ама аз хич не се притеснявам, пак питам:
- А бе, Станимире , какво стана с приятелката?
- Приключихме,- отговаря ми.
- Е защо така? Мислех, ще се задържите заедно....
- Е да, ама не. Не си ти.
Тази "Везна" ме смая.
- Гледай сега, - казвам му, - ти инат, аз инат, два ината на един креват?....Не става.
- При мене става. Няма ли чар, няма пожар....
- Край, отказвам да те запознавам повече.
- Недей, защото аз оставам верен само там, където искам. Инатът не ми пречи.
Сега не мога да го обидя, че не ми е на сърце. Пак се засмях, пак нещо замотах. Мислех, че хем истина казва, хем се гъбарка, ама той и досега не се ожени.
И не беше единствен. Имах и други такива, чакат с години....Ама аз не ги лъжа, ама те пак чакат....
По този повод запитах един психолог, неочаквано изпречил се на пътя на живота ми, какво е това характерово необяснимо явление у доста мъже от гледна точка на психолога?
Да чака, ама не знае защо чака.
- Аз съм само психолог, не съм астролог, но понеже съм почел повечко и там, бих ти отговорил така: "Има у рибите - жени нещо неповторимо и неустоимо, дето омагьосва мъжете. Хем обърква техния живот, хем и жените-риби трудно намират щастието!".
- А така, а така, сега остава и ти да се наредиш на опашката.
- А бе, наредил съм се, ама знам, че не влизам в твоята класация и затова ще потърся късмета си другаде,- откровено ми отговори психологът.
И правилно ми отговори за всичко, да ви кажа, та и аз си изясних въпроса с негова помощ.
5 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари